Всичко около нея е светлина, цветове, мечти и магия. Ръцете и сърцето й раждат красота, която дарява на хората. А очи да видят тази красота имат всички, които поне веднъж са се докоснали до нея.
Тя е Светлана Иванова, момичето от Монтана, прибрало се у дома, за да създава. Тя е майстор – керамик и светът й е истинска магия, безкраен и дълбок. Нейните произведения носят топлина и уют и който ги вземе в ръцете си, усеща любовта, с която са създадени.
Ателието е в дома й, а във ваенето на глината вече е включено цялото семейство и така керамиката от тийнейджърска мечта се превръща в семеен бизнес за Светлана, съпруга й и двамата им синове.
Тя е от Монтана и е от щастливците, превърнали хобито си в професия. Семейството й е свързано с изкуството. Музиката е тяхното нещо, но и рисуването не им било чуждо, защото малкото момиченце влязло в школа по изобразително изкуство още на 3 годинки. Тогава се влюбила в рисуването. Представяла си, че ще бъде голям художник, но през годините открила керамиката и така стигнала до училището по приложни изкуства в Троян. Там е една от най-добрите школи по рисуване, там Светлана се среща с глината и до днес са неразделни.
След Троян обиколила България и света – учила в художествената академия, работила какво ли не, стигнала и до Англия и в крайна сметка любовта в живота и изкуството й я прибрали у дома.
Изпод ръцете й се раждат чаши, захарници, фруктиери, бижута. Работи с най-добрите материали, които могат да се намерят в България. От бяла глина, която идва от Нови пазар, прави бижута, ажурни свещници и фруктиери. Бялата глина е пластичен материал и с нея се правят фини предмети и ажури. Червената глина, материалът за чаши, захарници и чайници, идва от Троян. Всеки предмет е ръчно изработен – източен на колелото, след това се обработва дъното, следва лепенето на дръжките и ангобирането – съдът се топи с разтвор от вода, глина и оцветител, съхне и после идва рисуването, първа пещ, глазиране и крайното изпичане.
Изработването на една чаша – от началото до самия край на практика отнема 3 седмици. След всеки етап съдът престоява определено време, за да достигне точната влажност и след това се продължава към следващия. Това е технологията на троянската шарка, с подгазурна декорация. Глазурата, с която Светлана работи, е безоловна, което я прави абсолютно безопасна за хората, които слагат на масата си нейните творби. На плота й за работа има стотици тубички с бои, четки и малки инструменти, с които създава красивите картини върху глината.
Проектите й понякога са дълго обмисляни, но понякога просто за секунда се появяват и тогава грабва четките и с един замах това, което е в главата й, се появява върху чаша, чайник или фруктиера. Работи с различни техники, но най-често „ла прима“ – с един замах, сграфито и истинско рисуване върху съда, точно както се прави върху платно. Сграфито е стара техника за рисуване върху глина, използва се от векове. Върху чашите й оживяват цветя, плодове, а напоследък и животни – котки и мечета, които се харесват и на деца и възрастни, но най-важното е, че Светлана ги прави със сърце и много любов.
Докато твори около нея рисува малкият й син Мартин, звучи Лара Фабиан или рок, идват приятели. Понякога остава и сама, така го усеща, но винаги е позитивна, защото с лошо настроение, красиви неща не се получават.
Нейни произведения се продават и извън пределите на страната ни. Чаши на Светлана, направени в ателието й в Монтана, има и в Кипър. Малките неповторими обеци, които вае с много любов и фантазия, се продават и в Трявна, и в изискани магазини за ръчно изработени предмети по морето и София. Нейни чаши има на много места в България, а всеки, който поне веднъж ги е държал в ръцете си, ще ги познае.
Светлата и нейните чаши допреди пандемията бяха част от най-големите занаятчийски изложения в страната.
„Обичам участията си в изложби, панаири и фестивали. Срещите с хората там ми носят много. Чувам мнения, така събирам и идеи, но заради пандемията тези участия намаляха. Сега започват да се отварят, но ще са нужни години, за да върнем хората отново.“, казва Светлана. Целта й е да успее да стигне до крайния потребител и заради това се е захванала със създаването на сайт, който със сигурност ще й даде по-големи възможности.
„Мои съдове вече има в цяла Европа, но това са предмети, които някой е подарил на друг. Целта ми е да продавам на клиенти в Западна Европа, защото знам, че ще оценят работата ми, а начинът е чрез сайт. Заради това съм насочила усилията си нататък и вярвам, че от пролетта сайтът ще е активен и ще се отвори един по-различен пазар.“, споделя Светлана.
Кризите в България - повишените цени на енергията и на живота я стряскат, но е убедена, че изкуството й, ще успее да преживее и това и е сигурна, че в това ателие винаги ще има кой да вае чаши, защото малкият й син Мартин вече сяда на колелото и прави своите неща. Това са най-ценните предмети за Светлето, които имат специално място и в сърцето, и в ателието й.
Светла Иванова
