Днес по повод 125 години от рождението на незабравимия композитор и диригент Дико Илиев, в знак на признателност и почит венци и цветя пред барелефа му поднесоха Община Оряхово, Общински съвет – Оряхово, Исторически музей - град Оряхово, НЧ „Надежда 1871“ – град Оряхово, ЦПЛР ОДК „Л. Живкова“ – град Оряхово, СУ „Христо Ботев“ – град Оряхово, ДГ „Пролет“ – град Оряхово, ДГ „Дружба“ - град Оряхово и граждани.
Със слово на Боряна Маринова – Секретар на НЧ „Надежда 1871“ и с музика в изпълнение на Духов оркестър „Дико Илиев“ Оряхово каза: „Благодарим, маестро! За вечната следа, останала тук, завинаги!“
С текст на Цветана Евгениева - дългогодишен кореспондент на БТА за Враца и уважаван журналист припомняме приноса на Маестрото за родната музика:
125 години от рождението на самобитния музикант, композитор и диригент, основоположника на духовата музика в Северозапада Дико Илиев. Той остава дълго време неизвестен, неговите хора и маршове са приписвани на народния гений, тъй като в тях има всичко от българския фолклор – заразяваща мелодичност и ритъм, преклонение към красотата и природата, веселба и радост. Без тях годеж, сватба, събор и всякакви празници не се правят. И до днес хората му са символ на България, неин хороводен химн. Първите мигове на всяка Нова година се посрещат с “Дунавско хоро”. “Дунавскотото” звуча дори в Космоса, излетяло с първия българския космонавт Георги Иванов.
В музикалната съкровищница Дико Илиев остави 17 прави хора – “Искърски”, Майски цветя”,”Игривата вдовица”,”Александрийка”, “Дунавско хоро”, “Веселото Санче”; 9 еленини хора – “Букьовско”, Селски празник”, “Майско утро”, “Елено моме”, “Край чешмата”; 9 Дайчови – “Дайчово хоро”, “Самоковско”, “Билка”, “Веселите близнаци”, “Спомени”, “Лудо младо”. И 20 марша, сред които “Сливенци при Драва”; рапсодията “Танц на жътварките”; китки от песни, десетки валсове, танга и румби.
За Дико Илиев оркестърът е като едно семейство:”Тромпетът е бащата, флигорната /неговият инструмент/- майката. Големият бас е дядото, кларинетът и пиколите, ескорните и тромбоните са братятата и сестрите. Тъпанът е часовникът, а малкото барабанче – секундарникът”.
Той създаде десетки и стотици такива “семейства” из цяла Северозападна България, а и по-далече. Пишеше специално за тях произведения, размножаваше нотите, дирижираше. И ги съветваше: ”Трябва да имате богат репертоар. Свирете докато хората се наситят с игра. И вслушвайте си в свирката на колегата до тебе. Никой не трябва да се стреми неговата свирка да се чува повече. Уважаваш ли другите като свирджии, уважаваш самия себе си. Такава е нашта музикантска работа – нямаш ли мерак, не ти ли пее сърцето и душата – музикант няма да станеш, от мен да го знаете”.
