Всяка година собственикът на „Чех Пласт“ затваря по 300 бутилки, раздава повечето от тях на приятели
Виното е удоволствие, което трябва да бъде споделено с приятели – това твърди Димитър Иванов. Врачанският бизнесмен, който е собственик на авторитетната фирма „Чех Пласт“, повече от 30 години прави от домашния елексир. Годишно неговата „фабрика“ произвежда по около 300 бутилки вино, които после той раздава на приятели. От етикетите на бутилките му разбираме, че произвежда „напитката на боговете“, което е истинското доказателство за класата на продуктите от избата му.
„Започнах да правя вино през 1989 г. Няма да забравя, че стартът беше свързан с голям неуспех… Дядо ми си беше отделил дъбов материал, от който един майстор-бъчвар ми направи буре. Габаритите му бяха съобразени с катакомбите, до които се стигаше до мазето ми под панелния апартамент, в който живеехме тогава“, спомня си бизнесменът, който е и председател на Дарителски фонд „За Враца“. Голямото разочарование дошло на 30-ия ден, след като сложил виното, защото то се вкиснало.
„Тогава получих добър урок. Дадох си сметка, че не може да правиш нещо, без да си подготвен. Седнах и прочетох доста литература, която имаше тогава по въпроса“, казва Димитър Иванов. И от тогава година след година подобрява продукта, който прави в домашни условия. Прави го с мерак и за удоволствие, макар че вече е прочут с червените еликсири – през 2019 г. е отличен като майстор на червеното вино по време на Празника на местните вина, ракии и мезета във Враца. В края на 2022 г. пък получи не една, а две отличия – за най-добро червено вино и за най-добро вино в конкурса, връчен му от кмета на Враца Калин Каменов.
„Началото беше трудно. Защото освен вкиснатото вино, се сдобих и с буре, което съдържа вкиснал продукт. И затова трябваше да прочета, защото трябваше да спася новото си буренце. Но от тогава нямам лоша реколта“, разказва събеседникът ми.
И допълва, че във Врачанско и Северозапада всеки обича да слага домашно вино. Кой в буре, кой в бидони, кой в други съдове. Но традицията е виното да остава при „майката“, а не да се отделя от нея. „А правилният начин за производство на вино е след бурната ферментация гроздовият сок да се отдели за по-спокойната ферментация. Така младото вино ферментира „тихо“ и бавно. Това научих от книгите и още при втория си опит започнах да го правя по правилата. Въпреки всичко, имам запаси от първите си опити. Те са в бутилки от „Швепс“ с метални капачки, които си купувах, за да ги затворя“, разказва с носталгия Димитър Иванов.
Събеседникът ми споделя общоприетото правило, че виното е добро на всяка възраст. „Виното има период, в който се изгражда като продукт, следва едно плато, в което запазва качествата си, а след това продуктът ги губи – според моя опит разумният срок за едно вино е 10 години. След това трябва да се внимава“, казва той и допълва, че в колекцията си има и вина на повече години, но те имат повече сантиментална стойност.
„От време на време изпитвам, отварям и по-стари вина. Преди 4-5 години си дойде мой роднина от Щатите, който е в този бизнес – работи в ресторант в Ню Йорк, в ТОП 3 на най-добрите, в които продават вина. Показа ми касова бележка за бутилка, продадена за 2 600 долара. Реших да го изненадам и да отворя моя бутилка от 1990 г. С моя добър приятел Хрисим Чучков, бог да го прости, организирахме дегустацията в неговото заведение „Винарна“. Занесох виното седмица преди срещата, защото трябваше да се почисти от събралите се утайки от времето. Инструктирахме сервитьора да го отвори сутринта, за да може да се декантира – колкото по-старо е едно вино, толкова повече време има, за да се „отпусне“. На самата дегустация моят братовчед беше смаян. Не се докосна до мезетата, които бяхме сложили на масата, докато опитвахме виното. Накрая, понеже остана около половин литър, помоли да му дадем еликсира. Това беше от реколта 1990 г. Значи година след „гредата“ ми с вкиснатото вино, съм постигнал много добър резултат – това го научих 25-26 години по-късно“, разказва с усмивка събеседникът ми.
Първите години след демократичните промени Иванов вземал грозде, отглеждано в масиви край селото му – Девене. След това се убедил, че не може да отделя време от бизнеса си и за отглеждането на грозде и започнал да го купува. Обикновено от Южна България, където гроздето за червени вина има по-добри качества. Случвало се е да купува и от чужбина. „2014 година беше ужасна за всички винопроизводители у нас. Есента беше дъждовна и докара нулева година за повече винарни от нас. Започнаха кошмарни дъждове, които съсипаха гроздето. Тогава купих от Молдова и се получи чудесен продукт, което доказва максимата, че хубаво вино се прави от добро грозде“, казва още бизнесменът срещу мен. „За мен няма лоша година – ако не си купа грозде от Сандански, ще го взема от Асеновград, ако ли не, от Станево в Северозапада, но вече знам какво да взема, как да го избера и по какво да преценя кое е добро, и кое – не“, казва Иванов, като допълва, че вече следи не само захарността на гроздето, но и неговата киселинност. Като всеки майстор-винар деликатно не влиза в детайлите, което е разбираемо.
Доброто вино обаче иска и инвестиции – иноксови съдове, машини за филтриране, затварачка за коркови тапи, бутилки… „През първите години взимах от приятели бутилки от ресторантите, които им оставаха след използване на съдържанието в тях. Купувах само корковите тапи. Махах етикетите от бутилките… Вече си купувам чисто нови бутилки – миналата есен се заредих с едно пале от 1 400 бутилки. Фолиото, което пази корка. Надграждам всяка година с нещо, за да правя по-добър продукт“, казва Иванов. Според него е далече от това да има малка винарна, макар че произвежда по около 300 бутилки годишно, които раздава основно на приятели и колеги, за да се покаже какво е произвел.
Димитър Иванов се е концентрирал върху червените вина. Една година опитал да произведе и бяло вино, но установил, че то иска много повече грижи и отнема повече време и ресурс. „Това беше през 2013 г. Спазих всички правила. Имам още 2 бутилки в колекцията, но… установих, че няма да правя повече бели вина. Въпреки това направих чудесен продукт от Врачански мискет и Совиньон блан. Филтрирах го, бутилирах го. Миналата година отворих една бутилка от него и установих, че още е с прекрасни качества“, допълва Димитър Иванов.
Практиката го научила да залага на сортовете Мерло и Сира. „До преди 2 години купувах Мерло. Този сорт е по-ароматен. Опитвал съм с Каберне Совиньон, който е специфичен. Правил съм вино и от Мавруд, но той ми е тежък. Това грозде не всяка година може да му се уцелят качествата. Затова аз залагам на грозде, което дава добър винен продукт. След Мерло обаче дойде време да ползвам и Сира. Вече имам бутилирано вино от реколта 2021, защото то се затваря в бутилки на следващата година от производството си, т.е. през 2022 г.
Събеседникът ми признава, че е изкушен от други местни сортове, типични за Северозапада като Гъмза. „Когато във Враца правят от Фермерския пазар, често си купувам Гъмза, когато има. Чел съм доста за типичните български сортове грозде. Когато дойдат чужденци при мен, гледам да им предложа от нашите сортове, защото за белгийците, французите и немците е ежедневие да пият Мерло и Каберне, но Гъмза, Рубин и Врачански мискет няма къде да опита, ако не е при нас“, казва Иванов.
В Четвъртото издание на Празника на врачанските ракии, вина и мезета събеседникът ми беше награден два пъти – за най-добро червено вино и за най-добро вино в конкурса. Повеждам разговора на тази тема.
„Аз предложих в конкурса две мостри – от младото вино 2022-а от Сира и от същия сорт, но реколта 2021 г. Оказа се, че наградата е за младото вино, което още не съм бутилирал – неговият ред ще дойде догодина. Комисията от енолози очевидно е разпознала старото от младото вино. За мен беше изненада. Обадиха ми се, че трябва да присъствам на площада, където раздаваха наградите на най-добрите. Бях на работа и ми се обадиха да отида на церемонията“, казва Димитър Иванов, за когото удовлетворението от наградите е било най-приятното нещо, което му се е случило преди края на 2022 г.
„Почувствах се и удовлетворен, и оценен. Това ми е второто участие след 2019 г., когато пак имаше награда за мое вино“, спомня си Иванов. Според него най-доброто вино, което е слагал, че е произведено през 2014 г. Въпреки че вече се старае повече, надгражда със знания и умения. „Според мен, нулевата 2014-а за повечето винарни в България беше много добра реколта за мен. През 2017 г. също ми се получи много добре, бих отличил и Сира от 2021 г., ако трябва да правим ТОП 3 на най-доброто от най-доброто“, казва Иванов.
Питам го колко бутилки пази в мазето си, което е превърнал в една малка изба. Много трудно успявам да разбера, че има около 600-700 бутилки. „Притежавам вина, които не са само мои. Обичам да ходя на много места. Например имам вино от 2005 г от Старосел, което нямат в тяхната изба. Посъветваха ме да го пия, а не да го пазя. Имам още много екземпляри, дори от винарни, които вече са фалирали. Притежавам бутилка от соц.времето – Каберне със стария етикет, на който има лозов лист. Притежавам и чужди вина – италиански предимно. Да, имам колекция, която е наистина много ценна за мен“, казва бизнесменът.
Сам си прави виното. Но го споделя с приятели. „Виното трябва да се сподели с хора, които цениш. Затова от около 300 бутилки, които затварям годишно, за мен остават по стотина. Другите раздавам, защото така искам да достигне до близки за мен хора емоцията, която съм затворил в бутилките с виното.
Напоследък установил, че мястото за колекцията му от вина намалява. Но въпреки това е убеден, че няма да прави изба. Не казва какво, но планира разширение в „светая светих“ на виното у дома си, за да има място за следващите реколти.
Фирмата му „Чех Пласт“ също радва клиентите си с фирмено вино. Обикновено е от местен производител – „Шато Бургозоне“, което отива като комплимент към клиентите и приятелите. Но всеки, опитал от домашната изба на Димитър Иванов, все за нея пита...
Георги Александров
