В „Конкурент“ продължаваме да ви представяме известни врачани, които заслужават паметта и уважението на поколенията. Този път разказваме за Николай Дойнов, благодарение на материал на уважавания колега журналист Цветана Евгениева, дългогодишен кореспондент на БТА за Враца.
Ако не се беше пренесъл в небесната работилница, днес колоритният врачански историк и мъдър разказвач НИКОЛАЙ ДОЙНОВ /24.I.1927-16.X.2006 г./ щеше да почерпи за 96-та си година. С блага ракия и блага приказка, с бивали и небивали лакърдии. Кой ли не го е слушал захласнат да реди своите „бивалици” за врачанските теферичи, за шегите на бае Пеле, за Коло Патицата, за номерата на Петър Мърцината, за Ванчо Бобошевеца и Милчо Свраката – цяла галерия врачански личности и зевзеци, които в 2004 г. събра и издаде в книгата „Аз съм“.
Или за мащерковия аромат на чая, известен като „Дойновия чай“. За постния си боб по хайдушки-запазена марка. За Цариградския дуд, който спаси от строителите на един новостроящ се блок. За отглежданите от него еделвайси във Врачанския балкан. А ако е в добро настроение може да издекламира Ода за джуруляка.
Една любов и брак с врачанката Ангелина довеждат в 1953 г. старозагорският млад историк Николай Дойнов във Враца. Присадката пуска дълбок корен и той се оказва натурализиран врачанин и вещ познавач на тази своеобразна национална „порода“, един от най-колоритните и мъдри врачани.
По стечение на обстоятелствата полага основния камък в градежа на бъдещия исторически музей. Дойнов е неговият първи директор и създател на първите експозиции – в средновековната кула на Мешчиите, в реставрираните къщи на Стефанаки Савов и Никола Войводов. Над 30 години от живота му преминават в музейното дело. Като един от най-добрите познавачи на историята и подвига на Христо Ботев и неговата чета, той влага усилия за възстановяване на парахода „Радецки“ като национален исторически музей и всяка година участва като главен екскурзовод в националния туристически поход „По пътя на Ботевата чета“.
В началото на 70-те години Дойнов поема ръководството на новооткрития отдел „Етнография“ и се посвещава на традиционната народна култура и наследство във Врачанския край. Заедно с етнографа Йорданка Манкова населяват новооткрития /1988 г/ етнографско-възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански“ с експозиции на градския бит, на самобитния музикант Дико Илиев, на Митоорозовите файтони и двуколки, както и на известните врачански възрожденци и поборници Никола Войводов, Димитраки Хаджитошев и Иван Замбин.
Естествено продължение на любовта на Николай Дойнов към етнографията е призванието му на майстор-копаничар през 1980 г. и приемането му в Задругата на майсторите на народни художествени занаяти. Участва в изложби в Лайпциг и Париж. В 1989 г., вече като пенсионер, отваря работилница във Възрожденския комплекс, където моделира от дърво красиви паници, чаши, прибори и други предмети за бита, бижута и украшения. На неговия девиз: “Тук не се бърза“ се подчиняваше всеки, който влизаше в този свят на майстора, на сладкодумния разказвач-едни на сладка приказка, други -на изстудена ракия, трети да разменят някоя и друга лакардия.
През 2000 г. общинският съвет го удостои със званието „Почетен гражданин на Враца“.
Да си спомним за Николай Дойнов с обич и признателност! Светла да е паметта за него!
