Днес монтанското село тъне в разруха, а населението му се е стопило 5 пъти
В Северозападна България има доста чудни кътчета, които биха могли да се превърнат в любима дестинация на европейци и американци. Стига да бъдат открити. Защото милиони не знаят, че такива кътчета в региона ни са привличали и известни филмови продукции в миналото.
Край монтанското село Превала пейзажът тук е изумително див и красив. Наподобява много наподобява величествените Скалисти планини от класическите уестърни. Не случайно през 1970 години тук е заснет филмът "Оцеола" с участието на звездата от преди години, Гойко Митич. Днес повечето жители на монтанското село вече не си спомнят тази подробност, но това не пречи да се хвалят с другите забележителности край него.
В землището на Превала се намират природната забележителност „Мишин камък“ и част от защитената местност „Сто овци“.
През римската епоха до билото на Язова планина и изворите на Огоста е имало калдъръмен път. В подножието на планината има следи от градежи. Открита е и натрошена мраморна колона със символа на римските ястреби (Фалконе). На Черни връх са намерени следи от оброчище, дялани камъни, плочи, посветени на римски легион, рисунки на римски орли и други релефи. До разгрома на Чипровското въстание срещу Черни връх, оттатък изворите на Огоста се е намирал католически манастир, седалище на архиепископ. На север върху скалистия връх е имало римска крепост, в която, според иманярски легенди, някога е имало „римска банка“. Най-вероятно в района са се намирали работилници за сечене на монети. В подножието на върха лежат останките на средновековен манастир. На североизток от селото се намира връх Градишки венец, където са разкопаните от иманяри останки на друга голяма римска крепост. На възвишението Младжина чука, издигащо се на югозапад от населеното място, също личат следи от древно поселение.
Източният Винету вдъхновява милиони от екрана
Гойко Митич е легендарно име за киното на бившия соцлагер. Роденият на 13 юни 1940 г. сръбски актьор, режисьор, писател и статист добива световна слава, благодарение главната си роля във филмите на студия DEFA на бившето ГДР. В киното определят този жанр „червени уестърни“, а за милиони на изток от желязната завеса те са истинска среща с дивото. Той играе в 12 подобни продукции, като най-известните от тях са: „Оцеола“, „Синовете на великата мечка“, „Чинвгачук“, „Текумзе“ и др.
По-късно опитва да излезе от образа на „индианец“, но завинаги остава като източният Винету в съзнанието на милиони.
Липса на работа мъчи местните хора
Преди години в монтанското село Превала са живеели около 1 000 души. Днес те са се стопили 4-5 пъти до 200-230 човека. Повечето млади са или в чужбина, или в големите градове, защото в родното им село липсва препитание, казва кметът Валентина Стефанова.
В района работи само един дърводелски цех, който дава заплата на 10-ина души. Има и фирма в село Митровци. Мините отдавна не функционират. Разчита се на дърводобив, който на всичкото отгоре се случва и по нелегалния начин.
Детската градина и училището, които били огласяни от смях преди, днес тънат в забрава. Местната власт е изградила край тях спортна площадка, за да привлича децата през лятото, които идват пра баби и дядовци.
Наемат чужди инфлуенсъри да рекламират България по целия свят
Цели 720 хиляди лева са отделени за рекламна кампания на българския туризъм с чуждестранни инфлуенсъри, съобщи пред Нова ТВ министърът на туризма Илин Димитров. Става дума за чуждестранни инфлуенсъри, които ще посетят страната ни и ще я представят в своите социални канали. Има обществена поръчка и за български инфлуенсъри, с които вече се работи. Един от тях е фотографът, станал известен покрай коментара на Илон Мъск за Белоградчишките скали.
“Трябва да подхождаме по-иновативно и да използваме всички дигитални канали”, категоричен е Димитров. Нужните средства за добра рекламна кампания, която да популяризира туризма нас, са 90 млн. лева, изчисли министърът. “Когато започнем да посрещаме по 15-20 млн. души, тогава тези пари ще се увеличават”, посочи той. “Всеки един лев, който влиза за туризъм в България, се умножава по 2.3 до 4 пъти в икомиката ни, обясни Димитров.
По думите му българите са преоткрили страната ни като туристическа дестинация. “Имаме много добри успехи в СПА туризъм. Там, където спа туризмът е развит, няма сезонност. България е на второ място в Европа по минерални извори”, коментира той. “Преди няколко седмици беше прието виненият туризъм да бъде част от нематериалното културно наследство на България. До 1-2 седмици ще бъдат сложени и табелите от АПИ. Заедно с Министерството на културата за изработени 12 винени маршрута”, допълни още Димитров.
Според последни данни през 2019 г. - последната пред COVID година - е имало 3 млн. 800 хил. регистрации на български туристи. Тази цифра обаче се е увеличила през 2022 г. - над 4 млн. и 200 хил.
“Не само, че са преоткрили България, но и броят им се увеличи тогава, когато всичко е отворено и може да се пътува свободно”, каза Димитров.
