Скът- това е реката на моето детство. Нейната сребриста лента се провира под върбите и бърза да прегърне синия Дунав. Често се застоявам на брега и загледана във водите й, не усещам как ветрец гали слуха ми с веселия смях на детски гласчета. Присядам на брега и в главата ми се втурват спомени…
Лято е! Топлото слънце и водите на Скът са примамили момчета и те смело се гмуркат във вировета под върбите. Бързат кой повече скокове ще наброи. Мокрите им стъпки оставят следи по брега, които слънцето бързо краде…И Никола е сред тях- синът на баба Цена и дядо Илия. Висок и загорял, с черен мокър перчем и орлов поглед, той се отличава от другите момчурляци. Такъв си го представям като дете. За първи път го видях, когато дойде на среща с децата в училище. Но той вече бе…генерал Никола Илиев Недялков. Бях млада учителка. Той разказваше на децата за себе си, за това, колко е важно да се учат и да се борят за мечтите си…
Днес в сърцето на всеки алтимирчанин, той е генерал Никола Илиев Недялков.
Роден е на 21 януари, 1923 г. Навършват се 100години от неговото раждане. Колко много бе преминал и постигнал в живота си!... Малко са днес тези, които могат да ни разказват за него…Животът му е бурен, неспокоен и труден. В годините на антифашистката борба той е в редиците на борческата революционна младеж, участва в борбата за нов свят и справедливост. Като политически затворник е обвинен и осъден за две години във Варненския затвор през 1943-44г.Изгрялата свобода на Девети септември, 1944г.го спасява.
През 1947 г.учи във Военно-пехотно училище в гр. София и го завършва 1949г. Новият живот в Родината го мами и той не спира да учи, да се усъвършенства и да бъде навсякъде полезен. Силно го привличат военните специалности, защото там най- добре проявява своята сила и воля, упоритост и дисциплина. През 1962г. завършва Военната Академия „Георги Сава Раковски“-гр. София. В началото на 60-те години на 20 век Никола Недялков е военен аташе в САЩ. В средите на МНО той вече е спечелил доверие като един надежден, умен и способен кадър. Кариерното му израстване заслужено върви към върховете: става началник на военното разузнаване, а през 1984г. е заместник- началник на Генералния щаб на БНА при генерал Атанас Семерджиев. И още…През 1987г. е Началник на Военната Академия „Георги Сава Раковски“- София, където остава до пенсионирането си – 1990г. Трудно е за си представим високите длъжности, които е заемал ген. Недялков, колко много труд, знания и упоритост са му стрували!…Трудно е днес да оценим високата отговорност, която е проявявал в името на България.
След пенсионирането си ген. Недялков живее при своята дъщеря- Виза Недялкова- известна наша общественичка и журналистка, наследила упоритостта и борбения дух на своя баща.
Ген.Никола Илиев Недялков е човекът, който доказа с живота си как се служи на род и Родина. Той е гордостта на родното Алтимир, гордостта на България!
Павлина Иванова- с. Алтимир
