Народният представител от ГЕРБ-СДС Росица Кирова публикува стряскащи истини за Северозапада на личния си профил. Видинската депутатка беше провокирана от дани за трудовата "емиграция".
Публикуваме този текст без редакторска намеса.
Над 5 % от населението на Видин е заминало зад граница през последните 10 години. Това показват данните от проучване на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Повече от 30% от родените във Видинско са напуснали региона през последните 25 г. и ние всички добре знаем това.
Факт е, че областта системно е неглижирана и пренебрегвана от онези, които определят държавната политика.
Недостатъчно са направили представителите на региона в Народното събрание и в централната власт през последните 30 години.
Това и относителната пасивност на гражданското общество, което се пробуди чак през 2015та, когато липсата на адекватна инфраструктура стана буквално нетърпима са част от причините.
Добавяме и свободното движение на хора и капитали, както и фактът че бяхме неподготвени като държава и регион да бъдем конкурентоспособни в рамките на един голям съюз.
Кой очакваме да привлече вниманието към проблемите на Северозападна България и как ние, жителите на региона си обясняваме тъжната тенденция?
Европейският съюз създава възможности, но и действа като вакуум по отношение на всички държави, които влязоха в него без необходимата подготовка, без стабилна икономика и нужното качество и стандарт на живот.
Едновременно с това липсата на свързаност с останалата част на страната лишава жителите на отдалечените региони от привлекателност по отношение на инвестиционните инициативи.
Слаба и малко инициативна местна власт,
липса на силно лобиране за региона и слабо гражданско самосъзнание (повечето хора смятат, че всичко се случва от само себе си и задълженията са за другите).
Недостатъчно осъзнати и силни личности, които да носят отговорност за общността и онази част от обществото, която не е достатъчно активна като ги мотивират и събуждат с пример и дела.
И накрая, огромната вина на всички овластени и медиите най-вече за онези изгубени между хляба, дънките, смарфона и поп-фолка поколения.
Липсата на родова памет и национално самочувствие у голяма част от поколенията след прехода ни поднесоха на тепсия тъжната гледка на обезлюдените села и градчета, изоставени от активното си население в търсене на по-добър, по-лесен и не на последно място по-лъскав живот.
Има само един важен въпрос, които трябва да бъде зададен по тази тема интова е:
Какво ще направим днес, за да променим тази тенденция за утрешните поколения?
Надеждата за Видин и Северозапада започна със събуждането на гражданското общество, което реши да постави своите искания през 2015та към държавната власт.
Премина през поставяне на въпросите свързани с региона ни в българския парламент и стига до пеедстоящия избор на местна власт, която да отстоява интересите на региона не с разтегливи приказки, а с дела.
В резултат на гражданските протести започна реализирането на двата основни инфраструктурни проекта, важни за Видин и региона. След решението на Министерски съвет с ясни индикативни срокове и стойности за завършване на проектите и стартиране на строителство в рамките на по-малко от 2 г., бе дадено начало на строителството на участъка както от Ботевград до Мездра, така и от Видин до Ружинци. Беше предвидено и финансиране в бюджета на АПИ. И въпреки политическия хаос, започнатото може да бъде довършено.
За да има резултати, трябва да се водят малко повече битки за Северозапада на национално ниво и то с упорство и последователност.
Всеки ден.
Тъжно ли е или логично това, че 5% са емигрирали в чужбина през последните 10 години и 35% през последните 25 години.
Бих искала да се запитаме какво прави всеки един от нас, за да промени това?
С чакане няма да стане.
Това е повече от сигурно.
