Може ли в Монтана да изгонят с ново Септемврийско въстание компанията, която иска да вложи 1 милиард в соларен парк? Колко му е...
Георги Александров
Немска компания, решила да инвестира 1 милиард лева в соларен парк, се сблъска челно с мнителността на местното население. Нещо повече, наследниците на онези, запалили държавата със Септемврийското въстание преди 100 години, се заканиха, че ще бъдат и крайни. Готвели били протести, в които щели да се включат любителите на риболова не само от Северозапада, но и от цялата страна. С други думи, казаха в прав текст: Готвим ви ново Септемврийско въстание!
Няколко дни гледах информациите за този лют отпор на желанието на европейци да дойдат, да налеят 1 милиард лева в най-бедния регион на Европейския съюз... И честно казано не знаех какво да кажа, напиша или помисля.
Тогава проверих - доколкото ми стигнаха познанията и уменията установих, че компанията е чиста, не е регистрирана в някоя офшорка, а бизнесът й е легален, законен, по германски изряден.
Егати и късмета! Точно тази фирма да иде в Монтана...
Ами ако беше дошла във Видин? Дали щеше да има такъв лют отпор срещу инвеститорите...
Ами във Враца...
И тогава ми проблясна решението - където и да бяха дошли чужденците, те щяха да бъдат посрещнати с мнителност, с подозрителност, с негодувание. Защото човекът от Северозападна България не е свикнал държавата /респективно някой друг/ да се грижи за него. Тя, държавата, от десетилетия го е оставила да се мъчи като "грешен гявол", защото иска да живее в т.нар. Триъгълник на смъртта между Видин, Монтана и Враца. Затова и местният човек, наричан във Враца със звучната дума пустиняк /защото въпреки дивната територия, на която живее, се усеща сякаш е в пустиня/ не вярва на добри намерения. Той мисли, че ще го измамят и затова не иска да е прецакан.
Не помните ли какво стана преди месец-два, когато се разчу, че най-богатият човек в света - Илон Мъск, харесва Белоградчик?
Веднага се появиха стотици разбирачи, които не спираха да негодуват, че е възможно регионът да се отлепи от дъното и да иде там, където му е мястото. За фалшивите новини, сполетели една снимка на Владислав Терзийски, която ние в "Конкурент" имахме щастието да покажем първи, изобщо не ми се говори.
Така си спомних как преди няколко години Борис Каменов от монтанското село Смоляновци на висок глас и първо в "Конкурент" /на шега/ призова за отделянето на Северозападна България в отделна държава. И тогава го погнаха всякакви - от чешити през пустиняци та чак до агенти на ДАНС. Човекът беше обвинен дори в сепаритизъм! А той беше прозрял в дългия си житейски опит, че ние, хората в Северозапада, не сме като другите българи. И че нямаме място в държава, която не ни иска, която ни мачка и изтисква последните живителни сокове на региона ни. От него научих, че ние, местните хора, не заслужаваме участта, отредена ни през последните десетилетия. И че по нашите географски ширини има и добри хора, които рано или късно ще разкрият заложбите си.
Я си представете данъчни облекчения от 50% за всеки, който иска да прави бизнес във Видинско, Монтанско и Врачанско!
Или помечтайте за по-ниски налози за всеки работодател, който отвори работни места в Северозапада!
Или поискайте преференции за парите от ЕС, ако се влагат в Триъгълника на смъртта!
През годините на прехода така и не се намериха народни представители, които да са наши адвокати в парламента, да ударят по масата и да отстояват правата ни на жълтите павета. Имаше какви ли не проекти, програма за Северозапада правиха, ала тя не получи финансиране и умря като недоносче.
Сигурно ще ме репликирате, че вече се строи новият скоростен път между Видин и Ботевград. Така е, но този проект е безвъзвратно остарял. А и не се знае кога ще бъде завършен. Не забравяйте, че той трябваше да е готов преди 20-25 години, когато в областите Видин, Враца и Монтана имаше работна ръка. А не днес, когато децата на тогавашните работници изпращат пари на своите родители и наследници от Италия, Испания, Гърция, Норвегия, Франция, Швеция, Германия...
Сетих се, че започнах да пиша този текст по повод отпора срещу една немска компания да инвестира милиард лева в плаващ фотоволтаичен парк върху язовир "Огоста". Преди няколко месеца такъв отпор имаше и в Белослатинско, когато мощна компания искаше да превърне пасищата за говеда в две села в модерен енергиен комплекс, какъвто няма на Балканите. Сигурно се питате какво е станало? Ами жителите на две села край Бяла Слатина вече не газят в биволски лайна, не дишат урината на животните и не мечтаят за чист въздух. А болницата в Бяла Слатина ползва електричество, създадено от фотоволтаичния парк на покрива, който беше дарен от същата компания.
Нищо не внушавам! Само показвам какви са алтернативите - в единия случай инвеститорите успяха да убедят местните хора в добрите си намерения, а общинската управа им вдаде картбланш, а в другия - този процес предстои. Ако монтанчани изгонят немските инвеститори, те ще направят своя парк някъде другаде. А местните рибари ще си ловят на воля риба в язовир "Огоста", но децата им ще им се смеят, че са изпуснали птичето, кацнало на рамото им.
Също както жителите на едно видинско село, което отказало да пусне ж.п. линията Видин - София да мине през имотите му и от десетилетия пътуват с километри до най-близката гара. И то, защото "влакът щял да им плаши пилетата, а кокошките им щели да спрат да носят яйца".
В крайна сметка всеки сам си избира съдбата. Прасетата си обичат да се ровят в боклуците, а кочинката им се вижда приказен замък, „накипрен“ със собствените им изпражнения и воня.
Когато се взема решение обаче човек трябва да помисли за децата си. Не за това колко, кога и как ще получи в замяна на дадена инвестиция, а как тя ще промени живота на следващите поколения.
Струва си да се помисли, нали!
