През новата година „Конкурент“ си постави амбициозната задача да зарадва с нови рубрики и различно от досегашното съдържание своите читатели. Една от новите ни рубрики е насочена към имената на улиците във Враца. Ще се опитаме да разкажем кои са хората, дали имената си на улиците и какъв е приносът им, за да им бъде указана подобна чест. Идеята ни беше подсказана от наш рекламодател, който не пожела да го цитираме, но който би се радвал да реализираме хрумването му.
Тиха уличка във Враца носи името на Иван Замбин. Малцина знаят, че това е един от първите български дипломати.
Много герои са отдали живота си за България и за нейната свобода. Един от тях е и Иван Замбин. Той бил врачански търговец, който владеел няколко езика. Определян е като мъж - богат и личен, личност във всяко отношение рядка, трагическа и героическа, може би най-издигнатият българин от 18-и век.
През 1804 година с благословията на Софроний Врачански Замбин оставя дом и благосъстояние и заедно в Атанас Николаев се отправя към руската столица да помоли за помощ за освобождаването на България.
В Петербург двамата имали задачата да опишат огромните страдания на поробения си народ. По това време у нас няма и помен от чети и тайни комитети.
Когато пристигат в Петербург, двамата врачани установяват, че руската дипломация не може да приеме двама непознати, които нямат никакви официални документи. Това наложило Николаев спешно да се върне, за да вземе пълномощия от Софроний.
Когато той се връща с документите, Замбин, който мизерства и гладува по това време в Петербург и заболява от туберкулоза, разбира, че те няма да му свършат работа. Въпреки че Софроний е добър книжовник, пълномощното било изпълнено с неподходящи за дипломацията изрази.
Това налага врачанинът сам да напише документа, а свещеникът само да го подпише. Така далече преди падането падането на България по турско иго, Иван Замбин става автор на първата българска официална дипломатическа нота.
Най-после, на 26 февруари 1808 година, след 4 години, той е приет от представител на руския император като български дипломат. Врачанинът бил безкрайно щастлив, въпреки че здравословното му състояние било сериозно влошено. Скоро обаче умира, покосен от туберкулозата.
Така Замбин не успява да завърши великото си дело. След неговото посещение обаче Александър II нарежда на външния си министър да проучи „българския въпрос“. А когато през 1878 година България е освободена, малко хора знаят колко голяма е заслугата на Иван Замбин, който пръв отворил очите на руската дипломация за робските тегла на българския народ.
Днес в учебниците по история все още няма нито ред за първия български дипломат. Независимо от това, той е извоювал място в пантеона на нацията ни и в нашите сърца.
