Две черкви и двата най-големи манастира в област Монтана ще бъдат реставрирани с пари по европрограми. Отпуснатите средства са над 2 милиона лв.
1.1 милиона лв. са за Лопушанския и Клисурския манастири. Там трябва да се извършат консервация и реставрация, ще се купи и нова църковна утвар.
560 000 лева са средствата за голям ремонт на най-старата черква в Берковица - „Рождество Богородично” , а половин милион лв. са за храма „Свети Николай Нови” в Лом.
Всички пари се отпускат безвъзмездно и без съфинансиране от получателите.
Възраждането на Клисурския манастир
За Клисурския манастир е писано много в пресата, в пътеводители и албуми, както и в много книги, които са описани в чудесната книга на Милан Миланов от с. Ягодово – „Клисурският манастир“ – описани са повече от 12 книги и публикации.
Смята се, че светата обител е построена през 977 г. от цар Роман, син на Цар Петър.
На входа на манастира е поставен надпис, според който манастирът датира от 1240 г. Към края на 17. век след Чипровското въстание е разрушен. След този голям бунт в Северозапада бегълци от Чипровци се скриват в манастира, но турските власти научават и ги преследват. Чипровчани бягат и се спасяват, но монасите останали и били избити до крак, а манастирът бил разрушен. Може би сред тези чипровчани са били хора, които бягали от въстанието и се заселили в днешното село Драганица.
През 1867 г. на сън на Илия Стоянов се явява свети Николай, който му е посочил мястото на стар манастир (пустия манастир) и го е приканил да намери мястото, да го разчисти и да възроди манастира. И 69 години сред последното разрушаване той отишъл на мястото, започнал да разчиства храсталака и дърветата и да разгласява сред околното население какво прави. Някои хора са му се присмивали други му помагали.
Две години по-късно, през 1869 г., след като е разчистил мястото, открил е остатъците от стария манастир, построил е една колиба и сложил в нея няколко икони Илия отишъл при берковския архиерейски наместник Григорий и видинския митрополит Доротей, за да ги уведоми за своето дело и да иска помощ и съдействие. Те откликнали и избрали йеромонах Антим Дамянов от Лопушанския манастир да работи за възстановяване на манастира. Йеромонах Антим като родолюбив българин и високо просветен християнин и духовник се включва много активно като използва всички свои контакти и познати в духовните и светски среди и влага всички свои лични средства за възстановяване на манастира. Написано е прошение до турския султан да се разреши възстановяването на стара разрушена църква и така се е започнало.
В Укипедия пише, че архимандрид Антим е възстановил манастира със свои средства, а Илия Стоянов е посочен като „виден дарител“.
Самият Илия 8-9 години всяка сутрин той е ставал в дома си в с. Драганица, изминавал е разстоянието от 8-9 километра до мястото на манастира, работил е цял ден, а вечер се е връщал обратно в дома си в с. Драганица. Вероятно това е продължило до освобождението през 1878 г., а след това се е заселил да живее постоянно в манастира, може би защото тогава неговите синове са се преместили да живеят в с. Черкаски. Живял е като послушник, работник и пазач на имотите в манастира до смъртта си през 1891 г. Ходел е с расо.
Като влезете в църквата над входната врата има стенопис, на който са изобразени Кирил и Методий и миряни. Точно до двамата братя е изрисуват един възрастен човек с расо. Това най-вероятно е Илия Стоянов. Изографисването е направено около 1896 г. няколко години след смъртта на Илия през 1891 г. Нарисуваният дядо е без коса – „плешив“ – „лис“ както казваме по нашия край. По-голямата част от мъжете в рода на Илия и сега са „лиси“ – без коса, това изглежда е наследствена черта. Погребан е в двора на манастира и неговият син е направил възпоменателен паметник на гроба му, който може да се види и днес.
При освобождението всички турци са напуснали долината и през Петрохан са заминали към Турция. Черкаски е било турското село в долината и е било община, като всички негови жители турци са си заминали. Хора от всички села наоколо са се преместили да живеят в опразненото село, къщи, дворове и ниви, като всички са закупили имотите чрез прекупвач - това е много подробно описано в Книгата „Мой роден край“ на Богдан Манчев от с. Черкаски.
Вероятно с тези преселения синовете на Илия Стоянов са се преместили в Черкаски и предполагам, че тогава той се е заселил в манастира. Благодетелят имал няколко братя – единият е бил много буен, та дори и турците са избягвали конфликти с него, а другият Иван е основател на революционния комитет на Васил Левски в с. Драганица, като два пъти е посрещал Апостола в селото и поддържал контакти с легията на Георги Раковски в Сърбия, когато я е имало.
Много будно и силно по дух семейство - единият е буен и е държал турците на разстояние от дома си, от махалата си, другият е основал Революционният комитет на Левски в с. Драганица, а третият е възродил Клисурският манастир.
