Едно от първите селища, възникнали в полите на Стара планина през XVII век е село Вещица. То се намина на десетина километра от Белоградчик и може да се похвали с един от най-прекрасните и сплотени ловни клубове в страната.
В селото живеят малко хора, а най-интересното е, че около ¼ от тях са запалени ловци, които са заедно не само по време на лов, но и във всеки един удобен случай.
Председател на ловната дружинка е кметският наместник Живко Шалваров, който с гордост разказва за ловните излети, грижата за животните, сбирките и живота в малкото селце. Най-важният член на сплотената дружинка обаче е съпругата му Лилия Захаринова, която не само, че е рамо до рамо с мъжете в лова, но ги събира и гощава с всевъзможни вкусотии.
Дружинката в село Вещица е създадена преди около 50 години, като Шалваров е неин председател от 4 години. Ловците е нея наброяват 16 човека, които ловуват и се грижат за район от две землища. Най-младият ловец там е 21-годишният Ивелин, а талисманът им е Лилия, която по професия е художник и често пъти има дори по-голяма слука от мъжете. Освен това тя е нарисувала красив глиган в помещението където се събират ловците.
„Имаме страхотен клуб, в който се събираме. В него сме си направили символична изложба, която непрестанно се обновява.
Имаме традиция след всеки ловен излет, когато имаме попадение на дивеч, обикновено на диво прасе да се съберем и да си направим хубава групова снимка, правим снимка на човека, който е отстрелял дивеча и ги прибавяме към изложбата ни, да се знае на коя дата какво нещо е отстреляно и да се знае кой го е отстрелял. Главата на отстреляния дивеч отива при този който го е отстрелял, а всичко останало се разпределя по равно между дружинката, след като се вземат всички необходими проби.
Жена ми е талисмана на дружинката, много е дейна, всички я уважаваме. Тя много си ни гледа, готви ни, прави ни банички сутрин, кафенце… Глези ни много и в някои случаи има по-голяма слука от мъжете. Ходи наравно с нас и когато отстреляме прасе го дере наравно с нас“, разказа Шалваров.
За ловната дружинка в село Вещица чистия въздух и уникалната природа са най-важното нещо, като искат да живеят по природосъобразен начин.
Именно поради тази причина Шалваров и съпругата му се местят да живеят на село от град Белоградчик.
В района на дружинката основният вид лов, който имат е този на дива свиня. За Шалваров, това е ловът, който не може да се сравни с нищо друго. Уникален лов, страхотни животни, много умни, но по думите му за съжаление нещата не отиват на добре.
„От миналата година за съжаление имаме голям спад на популацията на дивата свиня в района. Миналата година нямаме нито едно отстреляно диво прасе, видели сме три прасета на фазански лов и нищо, само сме ги видели. Тази година от откриването на лова до сега не сме видели, не да сме застреляли, не сме видели нито едно диво прасе.
Смятам, че може би трябваше тази година ди ни ограничат, въпреки че на всеки му се ходи. Ако трябва да се ходи, можеше да се ходи на вреден дивеч, има чакали, има фазан, заек. Ние трябваше да оставим малко тази популация на дивите свине, да се развие, да се възстанови, за да не се окаже накрая да останем без дивеч, което не е редно.
Ходим на пъдпъдък, но и той го вече няма. Имаме голяма популация на фазан, защото малко се ходи и другото което е, че ние всяка година си купуваме определени бройки и ги пускаме в даден район. Всяка година пускаме по 40-50 малки фазанчета, те се развъждат и за това ги има“, споделя Шалваров.
Ловецът се похвали, че дружинката в селото се грижи за изхранване на дивеча. Имат автоматични хранилки, които са закупили, хранят дивеча през цялата година, защото за да имат слука трябва да се грижат за него. Купуват царевица, зареждат хранилките и със сол, полагат нормални грижи за дивеча в тяхната територия.
Дружинката е прекрасна и е супер задружна. Събират се по празници, на лов… Уважават се, раздават се един за друг.
Павлина Пецева
