Реализирането на 20-ата анонимна дарителска инициатива е битката на хората с трудното време, в което живеем, твърди директорът на Дома на науката и техниката във Враца
Георги Александров
Беше ли успешна кампанията „Осиновете врачанско семейство“, която се реализира за 20-и път?
В навечерието на светлите християнски празници бих споделила с читателите на „Конкурент“, че юбилейното издание на кампанията беше изключително успешна, добродетелна и благотворна. Но преди всичко емоционална. Емоционална, защото касае деца, които искаме да зарадваме. Реализирането на една такава кампания – и то анонимна, е един сложен и динамичен процес. Нужни са много усърдие, отдаденост и любов. Вълнуваш се дали ще дойдат хората на събитието. След това се притесняваш дали ще вали – дъжд или сняг, защото ние правим кампанията си винаги под открито небе. Вълнуваш се от това как дечицата, които сме поканили, ще си изнесат програмата пред гостите. Важно е как мине откриването, дали ще дойдат всички поканени официални лица…
А с какво тази година кампанията беше специална?
Не само с това, че я правим за 20-и път. Кампанията започва с получаването на списък със семейства, които имат нужда децата им да бъдат зарадвани с подаръци. В него влизат деца, които са поети от държавни институции. Фокусът е върху семейства, регистрирани като социално слаби. Почтеността на тези списъци носят община Враца и социалните служби, откъдето ни ги предоставят.
Кампанията стартира с намерението да раздадем подаръци на 120 деца. Оказа се, че имаме нужда от увеличение с още 10. Но и това не беше крайната бройка – тази година зарадвахме с подаръци над 140 деца от социално слаби семейства. Тази година имаме деца не само от Враца и близките до града села от общината, но и в по-отдалечените населени места от общината. Носихме подаръци в Бистрец, Кулата, Нефела, Згориград, Лиляче, Девене, Оходен, Бели извор, Баница.
А защо са над 140 децата?
Независимо от това, което се случва около нас – икономическа обстановка, война, болести, притеснения, инфлация… хората във Враца са добри, добродетелни и благородни. Въпреки тази тягостна обстановка, в българина има запазена доброта и тя го отличава. Аз съм мъжко момиче, но щях да се разплача, когато при мен дойдоха трима левенти, които предложиха не само да купят подаръци, но и да превозят подаръците с бус по най-тежкия ни маршрут в ж.к. „Дъбника“. Заради анонимността на кампанията няма да споменавам имената им, но това са едни достойни българи, на които благодаря за помощта. С тяхна помощ превозихме и раздадохме подаръците по най-тежкия ни маршрут в „Дъбника“.
Кажете нещо повече за дарителите тази година?
Изумиха ме децата от едно основно училище във Враца, които бяха успели да вземат 4-5 картички, но донесоха 20 подаръци! Не мога да ви опиша колко ме зарадваха тези врачанчета – това показва, че любовта от деца за деца я има и тя е много силна! Така се стигна до увеличаване на бройката. В Згориград първоначално бяха 5 деца. Обадихме се на кмета и той намери още 5 деца от социално слаби семейства. Така, с много любов и добродетел, успяхме да зарадваме над 140 деца.
Това за какво е знак?
Въпреки трудното време, в което живеем, хората искат да бъдат добри. В тях има живец, който си заслужава да бъде адмириран.
Раздадохте ли подаръците?
Това е другото нещо, което исках да споделя с читателите на „Конкурент“. Бяхме си дали срок от 15 декември за раздаване на всички подаръци. С увеличението на бройката на децата – от 120 на 140, си дадохме сметка, че ни остава много малко време за разнасянето на пакетите. Помолихме дарители да донесат подаръците до 12 декември и седмица по-късно вече сме готови. Подобна експедитивност не сме имали никога.
Какво показва това?
Показва, че във Враца има 100-ина добри хора, които искат да зарадват деца в нужда преди Коледа и Нова година. Не да дадат пари другиму, а лично да купят подаръците, да ги опаковат, за да предадат част от любовта си на тези деца, които са лишени от възможности да имат всичко под елхата.
Смятали ли сте колко деца сте зарадвали за 20 години?
Трудно е да се назове конкретен брой, но по наши изчисления са около 2 200 деца. Ако приемем, че всеки подарък е озарил дома на семейство, в което има още 4-5 човека, значи сме стигнали до сърцата на поне 10 хиляди души. Даваме лакомства за цялото семейство. Вие ми кажете има ли друга кампания във Враца, която да има такъв успех!
Трудно ли се прави такава кампания? И то от 20 години?
При нас, българите, не е трудно да започнеш нещо. А да го продължиш. Винаги може да има грешка в списъците и подадените имена на деца, адреси, локации… Но ние, в Дома на науката и техниката даваме всичко от себе си, в това число не само пари, но и нерви, усилия, желание, за да доведем всяка кампания до успешен край. Тази година направихме 9 маршрута, по които се движихме с подаръците. Нямаше да се справим, ако не бяха кметовете на кметства. Те ни помогнаха много. Поклон пред всички наши дарители, които зарадваха над 140 деца!
Мислите ли вече за 21-ата кампания „Осиновете врачанско семейство“?
Да, след края на всяка кампания си даваме малко време за почивка и през първото тримесечие на следващата година се захващаме за работа. Напоследък в България се говори само за промени. А не разбираме, че промяната зависи от нас. Ако човек не иска да се промени, ако щете в самото си семейство, няма как да се случат нещата. Позитивен човек съм и вярвам, че всичко може да тръгне по-добре.
Кампанията „Осинови врачанско семейство“ е емблема на нашия град. Бих казала, че без нея Враца няма да е същата. Имали сме много битки. В началото ни беше трудно да убедим хората, че кампанията е анонимна. Който иска да дарява, да намери на кого да дари, да си викне някой да го снима и да го направи.
Какво бихте пожелали на хората в навечерието на Коледа и Нова година?
Бих искала да пожелая една много добра, щедра на здраве и късмет, на милосърдие 2023 година. Пожелавам на Вашите читатели да бъдат по-добри, по-щедри, по-усмихнати и в името на добротата да творят. Весели празници!
