Днес в Белоградчик отбелязаха 79 години от подвига на капитан Димитър Спирасевски пред паметника му в града.
"Храбрият летец Димитър Списаревски, чиято майка е от Белоградчик, ни е завещал не само подвига си, но и поуките от своята смелост. Не случайно той е носител на титлата Кавалер на ордена „За храброст“. И тъй като за да имаме герои, ние трябва да се грижим за тяхното създаване, нека днес, когато почитаме паметта на летеца, да отдадем поклон и към неговата майка Вета Списаревска", каза в слово пред паметника Боян Минков. Председателят на общинския съвет в града припомни, че "старите хора я помнят като висока, снажна жена, облечена винаги в траурни черни дрехи – до края на дните си без за миг да прежали сина си. Всяко лято тя е идвала в Белоградчик, в голямата си къща недалеч от центъра при своите квартиранти, които са й се възхищавали, че е отгледала такъв герой. Вярвам, че тя съзнателно е давала всичко от себе си да изгради ценностна система и чувство за доблест още от малък на храбрия бъдещ летец. Това е нещо, за което днес трябва да се замислим - че за да имаме герои, ние също трябва да сме самоотвержени, докато те растат край нас.
Две неща не бива да забравяме, когато почитаме спасителното дело на Димитър Списаревски - неговата безгранична смелост и признанието му дори от врага".
"Когато на 20 декември 1943 г. трябва да се пресрещнат атакуващите бомбардировачи Поручик Димитър Списаревски е един от пилотите на бойно дежурство. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Списаревски излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води. Дори без солиден опит, той се жертва, защото има кауза. Без страх от врага! С мисъл само за хората, които ще спаси.
Списаревски извършва маневра и нанася таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Той се разцепва и се разпада във въздуха. Спасява се само опашният стрелец подофицер Робърт Хенри Ренър, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Местните хора го отвеждат в кметството. Вместо очакваната от него враждебност той среща човешко отношение и е нахранен. По-късно, по време на своето лечение в болницата, моли да се види с майката на Списаревски, за да ѝ предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син. Когато сме силни и доблестни - дори врагът ни, ни отдава почит.
Днес, минавайки покрай паметника на Димитър Списаревски в центъра на Белоградчик, нека се замислим в думите на героя изписани там:
„Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцата ни.“
Поклон към непримиримостта му и смелия подвиг, изписал името му със златни букви в българската история!", допълни в словото си Минков
