Тези дни се заговори много за аптечната мрежа в Северозапада. Знайни и незнайни капацитети дават съвети - кой от кой ненужни, неприложими, излишни.
Според данните, предоставени от РЗИ-тата във Видин, Враца и Монтана, има десетки аптеки в областните градове и общинските центрове, но голяма част от носенето остава без достъп до лекарства и медицинска помощ.
Аптеките във Видин са 28, в Монтана 37, а във Враца - 42.
Познайте колко от тези почти 100 обекта са денонощни!
Само една - аптека "Превента", която се намира в ДКЦ-1 във Враца. Обектът е собственост на личния лекар Даниела Торбова, която налива в нея собствени средства, за да има къде болните да си купят лекарства по всяко време. Това начинание е скъпо удоволствие. Едни лекари си купуват апартаменти, на други в гаража им "мъркат" расови джипове и скъпарски лимузини. Д-р Торбова си е избрала се мъчи с денонощна аптека. Да й се чуди човек на упоритостта, с която поддържа безспорно нерентабилното начинание. Казва, че обича да я наричат „силна жена“, но дали си заслужава?
В момента 1 час нощен лекарски труд в България е оценен на 56 стотинки. Фармацевтите не се навиват на толкова "тънки" пари. Едва ли биха карали нощна смяна за под 50 лева. Ако в месеца има 30 дни, това излиза 1 500 лева за собственика на аптеката. Отделно от това са нужни средства за трудови договори, осигуровки…
Какво прави държавата, за да има повече денонощни аптеки?
Нищо. Всъщност, прави анализи, от които е видно, че положението на населението е критично. Че десетки хиляди жители на Северозапада нямат достъп до лекарства и до медицинска помощ, че повечето общински болници са на ръба на фалита или на закриването поради липсата на кадри.
Знаете ли, че е въпрос на година, две или пет, да изчезне общинското здравеопазване? Тази теза защити пред мен преди няколко месеца д-р Петър Керемедчиев, тогава изпълнителен директор на МБАЛ „Христо Ботев“. Не вярвах на ушите и очите си, ала човекът беше прав.
В здравните заведения, които са 100% общински повечето заети хора са на пенсионна възраст. Има и такива, които чакат година-две, за да я навършат, но те са малцинство. Когато тези хора решат, че не им се работи повече и им е време да излязат в заслужен отдих, кой ще ги наследи?
Въпросът ми е риторичен, защото е повече от ясно, че липсва млада смяна. Завършващите медицински кадри днес гледат към Терминал 2, защото в Западна Европа, когато знаеш чужд език можеш да получаваш по 2 000 – 3 000 евро като медицинска сестра в Германия, Австрия, Франция… Затова всеки собственик на медицинско заведение гледа да привлече някое пиленце от новите при завършващите кадри от врачанския филиал на Медицинския университет – София. Защото е наясно каква е алтернативата.
Та думата ми беше за общинското здравеопазване. Създадено няколко години след 10 ноември 1989 г. то е на път да изчезне по биологични причини. Така както изчезва електоратът на БСП.
Това обаче води милата ни родина до здравен апокалипсис, тъй като след селата, в които няма здравни работници, скоро и в градовете няма да има качествени лекари и медицински персонал. В средата на 60-те години на миналия век в тогавашната Народна република България врачките и баячките били заменени от фелдшери, които днес се наричат лекарски асистенти. Като син на такъв здравен работник знам, че той беше повече от лекар в малкото населено място и дори за цялата община. Днес лекари по селата няма, а лекарски асистенти – изобщо не напускат града. Хората умират като кучета – без медицинска помощ, без достъп до лекарства, без елементарни грижи. За всичкото това е виновна държавата, на която не й пука за старите хора. Например във Видинско има две болници – общинската в Белоградчик и държавната в крайдунавския град. От личен опит знам, че лечебното заведение в града на скалите е в будна кома. А там се лекуват болните от 4 общини: Белоградчик, Чупрене, Ружинци и Димово. В работен ден често не можеш да откриеш дежурен лекар не на кабинет, а и в спешния център, а по коридорите на болницата няма кой… да те напсува. Бил съм там в делничен ден със спешен пациент, освен двамата линейкаджии, срещнах човека по поддръжка на автоматите за кафе и акушерка в спешното /в което нямаше нито фелдшер, нито лекар – те пък бяха на дежурство във видинската болница. Това ако не е кошмар!/.
За видинската МБАЛ „Св. Петка“ не ми се говори, за да не засегна някого. Мениджмънтът в нея е доста докачлив и обидчив.
В област Монтана има 4 болници – областната МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“, която е еталон за лечебно заведение в Северозапада; общинските в Берковица и Лом, както и частната „Сити Клиник Св. Георги“ в града на Огоста. Всеки, който има късмет и връзки, предпочита да се лекува в монтанските лечебници. Къде да се лекуват хората от общините Георги Дамяново, Чипровци, Вършец, Вълчедръм, Якимово, Брусарци, Медковец? Наскоро ми попадна една статистика, според която 10 000 души в област Монтана нямат достъп до медицински грижи.
Представете си, че живеете в някое балканско селце, където лекар идва в понеделник, сряда и петък от 8 до 12 часа. Какво ще направите, ако се разболеете в петък в 13 часа? Трябва да чакате до понеделник сутринта, за да идете при джипито си. А ако сте получили инсулт? Къде да ви закарат близките? С какво да го направят, като и линейките в дивия Северозапад са на изчезване? Задавам тези въпроси, защото съм бил поставен пред тях. И отговорите са много тежки – а истината е една: жителите на Северозапада са обречени, защото на държавата не й пука за тях! Скоро ще видите статистика, че жителите на областите Видин, Монтана и Враца се топят най-бързо. Как да издържат - без лекарски грижи, без внимание от страна на държавата, без достъп до лекарства...
Да продължим обаче разходката из региона. Във Враца държавната МБАЛ „Христо Ботев“ е с тежко наследство от задължения. Към началото на ноември са над 17 милиона лева. Борчовете са надвиснали над нея като дамоклев меч.
Първа частна болница, собственост на д-р Антонио Георгиев, успешно компенсира липсата на държавна политика във Враца, но логично не развива дейност в губещи отделения. Общинските здравни заведения като Комплексен онкологичен център, Тубдиспансер, Кожно-венерически диспансер, Център за психично здраве допълват здравната карта, като добавят в нея още качество. Добри думи заслужават общинската болница в Бяла Слатина, както и сродните лечебници в Мездра и Козлодуй, които се задъхват, но засега оцеляват. В здравната карта добавяме сърдечната болница в Мездра и белодробната в Роман, които също са част от възможностите за лечение на населението.
Защо тогава всички във Враца негодуват, че се готви пускането на частна болница, в която хората ще могат да се лекуват, когато държавната изчезне по… финансови причини?
Да ви върна към началото на този материал: тези дни се заговори за аптечна карта във видинско, Монтанско и Врачанско. Областните управители свикаха едни консултации, едни експерти, едно приказване… И единствено губернаторът на Монтана Валери Димитров се опита да намери решение: той призова народните представители да внесат закон в 48-ото Народно събрание, който да разреши мобилните аптеки. Може и да не е най-доброто решение, но поне е някакво решение на проблема. Стига да не пречи на спора „за“ или „против“ гласуването с хартия, което по всичко личи, че ще е най-важният проблем в настоящия парламент. Въпрос на приоритети!
Преди почти 5 години Борис Каменов предложи от страниците на "Конкурент" на шега трите области в Северозапада да се отделят от България в отделна държава. Човекът си навлече доста проблеми с призива, беше разследван дори от ДАНС заради сепаратизъм. Днес от позицията на времето съм убеден, че е бил прав. Очевидно на българската държава не й пука за жителите на областите Видин, Монтана и Враца…
Но на тази тема следващият път!
Георги Александров
