Днешнят ден е тъжен. На него Людмил Кирков, режисьорът, прочул Враца, почина преди 27 години. Повод да си спомним този великан на родното кино ни даде дългогодишният журналист и кореспондент на БТА във Враца Цветана Евгениева. Публикуваме нейн текст с огромна благодарност:
In memoriam
ЛЮДМИЛ КИРКОВ, един от най-добрите творци на българското кино, почина на 12 декември 1995 г, два дни преди да навърши 62 години /роден е във Враца на 14 декември 1933 г/. При посещение във Враца, за мое интервю големият кинорежисьор сподели: ”Аз съм от тази епоха и съм длъжен да оставя белег за нея”. До края на живота си той защитава тази позиция, дори когато среща неразбиране, съпротива, отрицание. Обичан, заплашван, пренебрегван, необходим, Людмил Кирков вложи в съкровищницата на българското кино най-силните и големи филми – неговият Белег за епохата.
Добротата, най-силната черта в характера на Л. Кирков, е основна тоналност във филмите му, Чрез нея той разкрива злото, грозното, нравственото и безнравственото, духовното и бездуховното с образи, истински до документалност. Това често му навлича гнева на властимащите, които се опитват да го цензурират. „Куково лято” например въобще не излиза на екран. Но киношедьовърът „Оркестър без име” събира рекорден брой, над 2 милиона зрители. На такава популярност и дълъг живот се радват и „Момчето си отива”, „Матриархат”, „Селянинът с колелото”, заснети във Враца.
Признателна Враца издигна мраморен паметник на своя съгражданин. Модерната визия съчетава формата на кинолента с барелефен портрет на режисьора. Под образа му е монтирана чешма, така че всеки, който се наведе, да отпие от водата и да направи своя символичен поклон пред таланта на Людмил Кирков. Автор на паметника е скулпторът Милен Каменов, а на постамента от бял врачански камък със златни букви са изписани заглавията на неговите 15 незабравими филма.
