Младен Цолов е роден във Враца. Завършва с отличие Математическата гимназия в града. Първото си от общо три висши образования завършва в Русе, където се дипломира като инженер по селскостопанска техника. Започва бизнес във Враца като търговец на химикали за растителна защита и торове – „Генерал Агрохимикали“. Жаден за знания и желаещ да е още по-добър в работата, записва и завършва второ висше образование – агрономство в Пловдивския аграрен университет. Това обаче се оказва недостатъчно за него, а във филиала на УНСС във Враца завършва маркетинг, за да е още по-изкусен в продажбите и търговията. Семеен е с две деца. Бизнесмен, който твърди, че прави вино за удоволствие. Сигурно заради това проектът му Ponte Dio е толкова успешен, търсен и предпочитан от ценителите на качествени напитки.
Сядаме с Младен на разговор, който трябва да открие отговорите на много въпроси. И двамата имаме корени от село Славотин /намира се на 20 км от Монтана – б.а./, което превръща разговора малко по-личен. Все пак като деца сме си играли край блатото, което вече го няма, защото е пресъхнало, а къщите ни са на разстояние от няколко стотин метра една от друга.
Младен говори с гордост за продуктите с марка Ponte Dio. И има защо. Произвежда бели вина от сортовете Врачански мискет, Траминер, Ризлинг, както и Розе, което е съчетание от Каберне, Мерло и малко Рубин. „Тази купаж, който направихме, се харесва много на дамите. Получи се вино с отлично качество, невероятен цвят и е много пивко нашето розе“, говори с любов той.
Миналата година беше много благосклонна към винопроизводителите – гроздето беше с висока захарност. Тази година природата също беше добронамерена, въпреки дъждовете по време на беритбата. „Направихме хубави вина от реколта 2022. Още не сме ги опитвали. Надявам се и това да стане в дните до Коледа“, казва още Цолов. Валежите по време на гроздобера попречили да се винифицират количествата от сортовете Шардоне, Траминер и Совиньон блан. Тази година обаче продуктите на Ponte Dio ще са концентрирани върху Врачански мискет и Розе.
На изложението Di Vino, проведено през ноември в София, продуктите на Ponte Dio бяха посрещнати с адмирации. Организаторът на това експо е човек с корени в Северозапада – Емил Коларов. Той не крие, че има особено отношение към региона и беше хубаво да се съберем на едно място хората с качествени продукти – ние, Типченица, Боровица, от Видинско имаше представители. Беше сериозно предизвикателство, защото освен българи на това изложение имаше много чужденци. Трябваше да презентираме нашите продукти, които се харесаха“, разказва Младен Цолов.
В Северозапада има подобно изложение на местни винопроизводители. Прави се в края на лятото в живописната местност Ритлите. Там обикновено местни майстори и винари показват продуктите си в неформална обстановка.
Събеседникът ми смята, че трябва да се обърне повече внимание на презентирането на региона, тъй като той може да се похвали с много и качествени вина, а те са все още непознати за широката общественост.
„Захванахме се с този бизнес, защото обичаме нашия край. В Северозапада има уникални вина, които повечето българи не познават. Нашият край е невероятен, но трябва да бъде промотиран, показван. Не се съмнявайте, че когато това стане, интересът ще бъде огромен“, разказва Цолов.
Неслучайно е избрал и името на виното – Ponte Dio означава божествен път. Идеята за него дошла от местната природна забележителност Божия мост край село Лиляче. „Вярваме, че виното ни не е просто питие, а и емоция, която свързва хората, която трябва да се сподели между двама души, за да се достигне божественото“, казва с любов събеседникът ми.
Понте Дио е винен проект, вдъхновен от хълмистите склонове на Мизия и дунавския бриз, който дава на виното минералност и аромати. Идеята е Ponte Dio („божи мост“) да създава мост между „днес“ и „вчера“, между човешкото и божественото, между ежедневието и неземната наслада.
Проектът е част от Голдън фрут ООД с управител и собственик Младен Цолов. Притежават 35 ха лозя, от които 25 ха край град Мизия и 10 ха – в село Славотин, община Монтана. Освен интересния местен автохтонен сорт врачански мискет, се отглеждат ризлинг, шардоне, траминер и мускат отонел. Винопроизводството е поверено на технолозите от избите в региона – емблематичният врачански мискет например е създаден в Шато Типченица от инж. Надя Минева, талантлив млад енолог. Ponte Dio вече оформят свой облик на вината си, а качеството им доказва, че Северозападът има прекрасни тероари и огромен потенциал.
Ponte Dio: Между бизнеса и мита за любимата напитка на Живков
Младен Цолов говори с любов за масивите, които притежава – 220 декара лозя край Мизия и 115 декара край монтанското село Славотин.
„В Мизия мястото е вълшебно за вино. Намира се на ниска надморска височина – около 70 метра, като е заключено между устията на реките Скът и Огоста и край Дунава. Има уникален тероар, който се чувства в качествата на вината ни. Придава им специфичен местен аромат, което ги прави толкова неповторими“, допълва събеседникът ми.
Ponte Dio няма собствена изба. Разчита на производствените мощности на Винарна „Типченица“. Технологът там е с изключителни качества, твърди Младен Цолов. „Надя Минева е местен патриот, който обича Северозападна България. Работила е преди в Свищов. Дава ни ценни съвети как да направим нашето вино уникално, харесвано и предпочитано от клиентите“, разказва Цолов. Той припомня, че мотивът да се захване с този проект – виното, е свързан с любовта към родния край, но и желанието да възроди сорта Врачански мискет. Преди години, по времето на социализма, той е бил на уважение. Може би защото е бил любимия на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков. Може би, защото е бил харесван от партийния елит… в морската резиденция на властта в „Евксиноград“ били насадени 20 декара с този сорт. По времето на демокрацията обаче било отречено всичко добро от миналото, а с него и врачанския мискет.
Когато се насочил към този бизнес събеседникът ми твърди, че се съобразил с опитни майстори, които доверили, че в Северна България белите сортове дават по-добър винен резултат, отколкото червените. Разбира се, че има и изключения, но по правило, на юг от Балкана се получават по-добрите червени вина, докато между Дунава и Стара планина е мястото за белите вина. „Природата ни е такава на север от Балкана, че е малко по-хладно времето през лятото. Затова червените вина от Юга са по-качествени от нашите. Гроздето, набрано там, има по-сериозни градуси и качества“, доверява Цолов.
Бизнесът с винопроизводство е сравнително младо предизвикателство за семейството на бизнесмена. „Първите ни гроздови масиви са на 7 години. На третата година дадоха първа реколта, а ние направихме първото вино от реколта 2018 година. Надявам се да стане и добър бизнес от винопроизводството, защото в момента не е“, допълва събеседникът ми. И не крие, че този бизнес се дължи на емоцията и желанието, отколкото на възвращаемост на продукта чрез продажби.
„Приемете този вид бизнес като скъпо удоволствие. Ако човек разчита само на продажбата на вино, той не би издържал дълго. 90% от вината в България не се задържат дълго на пазара, но затова е виновна и държавата, която не обръща внимание на този бранш“, допълва той.
Цолов не иска да говори политически, но не може да избегне темата. „Надяваме се, че държавата ще се отнесе малко по-сериозно към нас – производителите на грозде и вино, но това засега не се случва“, допълва той. Припомня, че браншът два пъти е правил национални стачки, но политиците не разбират от какво имат нужда хората, които произвеждат. Направили сдружение на лозарите, чиято цел е да ги защитава дребния производител. Националната лозаро-винарска камара е превзета от големите винпроми, а те определят политиката в сектора. А те не представляват всички лозари, защото дърпат чергата към себе си.
„Големите винпроми имат своя логика – имат собствени масиви, от които берат грозде. Което не им достига, си докупуват – внасят евтино грозде или вино, а нашата стока остава неизкупена. И като се върви така, ще стигнем до изкореняване на лозята. Така масиви на по 5, 7, 10 години ще бъдат унищожени, тъй като никой не се интересува от продукцията. Обещаваха ни помощи покрай войната в Украйна, но се оказа, че пак парите не са за всички. Или по-скоро са за твърде малките в бранша. А за мен, който има над 200 декара, няма, защото се водя крупен производител“, негодува Цолов. Именно затова протестите или срещу министър Гечев, който дава помощи на онзи, който има 20 декара, а на онзи с 200 декара – не. „Много хора в нашия бранш са пред фалит. Който разчита само на този бизнес, особено след като тази година половината грозде беше съсипано от дъждове по време на беритба, е заплашен от фалит. Това е истината за бранша“, казва с тъжна усмивка събеседникът ми.
Бизнесменът твърди, че бутилка вино под 10 лева в магазина не е качествено. „Имайте предвид, че ако цената на нивото е 10 лева за бутилка, това не е стойността, която ние получаваме. Защото между нас и клиента има поне един търговец, който си е направил сметката да спечели поне 2 лева на бутилка. Нашата стока не са цигари, за да се купуват толкова интензивно. Отделно от това в големите хипермаркети има евтино чуждо вино, произведено в Италия и Испания, където винарите получават сериозна подкрепа от държавата за разлика от нас, в България“, казва още Младен Цолов. Затова казва, че когато купуваме бутилка вино под 10 лева не си купуваме вино, а нещо друго – второ вино или някакъв продукт на винена основа, или нещо, което е маскирано като вино.
