Жителите на Белоградчик ще могат да гледат филм, посветен на Кристиян Таков. Лентата, посветена на младия юрист, напуснал този свят преждевременно, се казма "Моралът е доброто". Тя ще се завърти на 13 декември, вторник, от 17,15 ч. в читалището на Белоградчик. "Моралът е доброто" е филм, който пълни киносалоните. Филм, който дава надежди. "Белоградчичани имаме привилегията да сме едни от първите, докоснали се до този филм - шедьовър. Заповядайте, 13 декември, вторник, 17,15 ч. в читалището в Белоградчик", прикани Боян Минков. Именно председателят на общинския съвет в града на скалите осигури възможността лентата да бъде гледана от неговите съграждани.
Кристиян Таков е роден в София на 7 ноември 1965 г. Майка му е оперната певица Галя Йончева. По бащина линия е внук на Кръстю (Кръстьо) Таков, партизанин и активен борец против фашизма и капитализма, брат на члена на Политбюро на ЦК на БКП Пеко Таков.
През 1984 г. завършва със златен медал за отличие Немската езикова гимназия в София. Отбива военната си служба във Висшето военно училище в Шумен в периода 1984 – 1986 г., откъдето има военно звание старши лейтенант о.з. В 1992 г. завършва „Право“ в Софийския университет. Защитава докторантура в Софийския университет през 1998 г.[1] Владее немски, английски, френски, руски и латински език.[1]
От 1992 г. е асистент по гражданско, семейно и търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Същевременно през 1993 – 1994 г. е хоноруван преподавател по семейно и облигационно право в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство – Монтана, и от 1993 до 1997 г. – в Нов български университет. През 2009 г. е избран за доцент в Юридическия факултет на Софийския университет.[1] От 2012 до 2017 г. е съветник на президента Росен Плевнелиев по правни въпроси.
Специализира в Хамбургския университет (1994 – 1995 г.) и в университета „Виадрина“ във Франкфурт на Одер (1998 г.) по право на капиталовите пазари и в Института „Макс Планк“, Хамбург (2001 г.). Носител е на Хумболтова стипендия в Института „Макс Планк“ (2004 – 2006 г.). Член на Академичния съвет на Софийския университет (2007 – 2011 г.).
От 1994 г. е арбитър в Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата, през 2004 г. става и негов председател. Член на Консултативния съвет по законодателството (2001 – 2002 г.), на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол (2002 г.).
Член е на Дружеството за германо-българско правно сътрудничество и съосновател на Института за германско право към Юридическия факултет на Софийския университет.
Научен секретар е на редакционната колегия на сп. „Съвременно право“.
Умира от рак на стомаха на 11 юли 2017 г. в болница в Панагюрище.
