„Монтана е точният град, където монографията ми „Фердинандеум", трябва да бъде представена и съм щастлив, че имам тази възможност. Това е единственият град, носил името на цар Фердинанд и смятам, че тук би било добре да има улица на негово име."Това каза историкът професор Петър Стоянович, най-добрият изследвач на царуването на Фердинанд при визитата си в Монтана.
Срещата с професор Стоянович сложи началото на честванията на 131-вата годишнина от обявяването на селището за град.
През 1891 година управниците на Голяма Кутловица молят правителството селището да получи градски статут и да носи името на княз Фердинанд. През ноември Народното събрание одобрява предложението, а на 2 декември българският княз издава указ, с който Кутловска голяма община се преобразува в градска под името Фердинанд.
Това се случва в първите години от управлението на бъдещия цар Фердинанд.
Монографията „Фердинандеум" се опитва да даде отговор какво се случва в България в първите 25 години от управлението на цар Фердинанд от 1887 до 1912 година.
Монографията на Стоянович описва развитието на страната ни като европейска държава с модерно въоръжена армия, съвременна архитектура, комуникации, железопътен и морски транспорт, култура, образование, науката и обществен живот.
Княз Фердинанд Сакскобургготски, макар и не единствено, има водеща роля за европеизацията на България. Той е напълно подготвен за тази авантюристично дипломатична мисия, която му се предлага. Заслугата за това е на майка му принцеса Клементина, която заявява при откриването на железопътната линия от Ямбол за Бургас, че България получава княз, който тя е подготвила за крал на Франция. За това и още много други събития разказва новото научно изследване на проф. Стоянович - „Фердинандеум", в обем от над 800 страници. То показва различните лица на българския владетел, управлявал най-дълго страната ни по време на Третата българска държава.
