За 22-ри път на 2 декември Монтана празнува своя градски статут. Празникът за първи път влиза в календара на града през 2000 година по предложение на кмета Златко Живков и с решение на общинския съвет. В първите години на новия век кметът събираше на прием членовете на стари градски фамилии. Сега фамилиите фердинандчани, останали в града, се броят на пръсти, но въпреки това всички те са горди, че са стари граждани.
Голема Кутловица става град с указ на княз Фердинанд през 1891 година.
Различни са историите, които се разказват за това защо сгушеното в котловината селище си избира името на княза.
Според една от легендите Голема Кутловица е първото място, където цар Фердинанд I се отбива след пристигането си в България през 1887 г.
Историкът Йордан Герасимов, проучвал миналото на днешна Монтана, е категоричен, че това не се е случвало. Цар Фердинанд не слиза от кораб в Лом и не пътува с карета за София през Кутловица и Берковица, както е отбелязано в някои издания, а истината за пристигането му в България през 1887 г. е твърде различна.
На 30 юли 1887 г. на Дунав, в устието на река Тимок, корабът “Ориент”, с който пътува Фердинанд I, е посрещнат от яхтата на бившия български княз Александър I Батенберг. Посрещнат е с 500 топовни салюта в старата българска столица Видин, където са управлявали последните владетели на Втората българска държава, и прочита написан на френски Манифест към българския народ. На следващия ден княжеският кораб продължава своя път по течението на река Дунав. На брега при Козлодуй е пресъздадено слизането на Ботевата чета. По своя път корабът спира съвсем за малко в Лом и Оряхово. В Свищов царят е посрещнат със 101 топовни салюта. Особено тържествено е посрещането му в Русе - европейски град, който по своята уредба и богатство превъзхожда столицата София. Именно в Русе бъдещият български княз нощува, после се връща в Свищов и оттам с кортеж се отправя към старопрестолния град Търново, приветстван от многобройни поданици.
Възкачването на Фердинанд на българския престол става на следващия ден 2 август 1887 г. с богослужение в черквата “Св. Богородица” и заседание на Третото велико народно събрание, където князът произнася клетва по конституцията, а министър-председателят прочита от негово име Прокламация към българския народ. Отново има 101 топовни гърмежа. Пътят му продължава през Габрово, Казанлък и Пловдив към столицата на княжеството - София.
„Това е засвидетелствала историята за пристигането на княз Фердинанд I в България. Все още Кутловица е била далеч от неговите планове и първостепенни държавни грижи.“, пише Йордан Герасимов.
Князът идва в Голема Кутловица за откриването на железопътната гара. Тогава Фердинанд бил впечатлен от хората и от факта, че голяма част от тях били грамотни, будни и се гражданеели.
“Поискахме Кутловица да стане град, обаче влиятелни хора от съседните селища попречиха - понеже нямахме железница. И когато цар Фердинанд с адютанта си преминаваха през Кутловица, ние се оплакахме за тези пречки. Тогава Рачо Петров (адютант) ни даде упътване и ни подшушна да именуваме селото на името на Фердинанд. Така и стана”, пише тогавашният околийски шеф Иван Михайлов.
Указът на княза е издаден и селището започва да се развива с изключително бързи темпове.
До Освобождението селото няма свой християнски храм. Сегашната сграда на църковния храм била джамия, за една нощ християните свалят минарето и я превръщат в църква.
Освобождението заварва Кутловица с няколко махали. Липсва елит, няма градоустройство - едно прашно село с 2000 жители от различни националности, които живеят в 400 къщи. Известно е с оживения си пазар на едър рогат добитък, с държавното шосе Лом - София, което го сече по средата, и с историческата местност. През 1898 г. църквата “Св. св. Кирил и Методий” е осветена от Видинския митрополит Кирил.
Град Фердинанд става средище на търговия и занаяти година след благоволението на княза. Участва в Първото търговско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. и на изложението в Лиеж, Белгия, през 1905-а.
По-предприемчивите хора от Берковица, Видин и Враца и София идвали тук на пазар. Дамите пристигали, за да си избират коприни, докарани от Палестина, Турция и Египет или дантели от Гърция. На пазара се намирали кестени, мрамор и грънци от Берковица, зърнени храни, зеленчуци, екзотични храни и плодове. Преселници донесли кожарството, бъчварството и бояджийството, килимарството и грънчарството, местните имали златар и аптека.
Първият градски кмет Игнат Попов започва усилена градоустройствена и строителна дейност. Завършено е общинското училище “Св. св. Кирил и Методий”. Застлана с калдъръм е главната улица, а камъните били взети от кръглите римски кули на крепостта. Направени са тротоари. Изграждат се службите на общинското управление. Юлиус Ирасек прави през 1891 г. първия градустройствен план.
Една от първите заповеди на Игнат Попов е забрана козите да се движат през центъра на Фердинанд. По негово време са санкционирани гражданите, които незаконно присвояват градини, общински места, мери и пасища. С кметски заповеди са определяни цените на хранителните стоки. През следващия си мандат Попов забранява на каруцари, файтонджии и ездачи да препускат из града, за да се осигури реда и спокойствието на гражданите.
През 1912 г., когато Тодор Грънчаров е кмет, се слага началото на централното водоснабдяване, открит е първият гимназиален клас през 1915 г., довършена е градската баня през 1919 г. Две години по-късно общината възлага изготвянето на проект за електрификация на града на архитектурно-техническо бюро “Николов-Кохинов” - София. През 1928 г. Фердинанд “светва”. Тъй като градът е прочут с големия говежди пазар, е сключен заем за строеж на модерно покрито тържище за добитък. През 1926 г. е учреден петдневен ежегоден панаир за едър и дребен добитък, индустриални изделия и земеделски култури. След 1934 г. Фердинанд става областен център. Тогава вече тук има частна клиника и градска амбулатория. Открити са Втора концесионна аптека и Здравна съвещателна станция.
Град Фердинанд носи името на княза 54 години – до 1945 г., когато
с декрет на правителството на Отечествения фронт става Михайловград в чест на загиналия година по-рано комунист и партизанин Христо Михайлов.
С указ на президента Жельо Желев от 18 януари 1993 г. градът е преименуван отново и става Монтана. Монтана е единственият град в България, който днес в 21 век носи римското си име. Той е и сред малкото градове у нас с два празника. Летният е духовният – чества се, когато православната ни църква отбелязва деня на Свети Дух, а зимният - на 2 декември.
„Свети Дух е духовният покровител на града и жителите му, а на 2 декември отбелязваме второто градско начало на селището след Освобождението - денят, когато е даден отново градски статут на селището, съществувало като град още от римско време. Тази дата слага начало на строежа на нова Монтана, на създаването на градския й облик, в който са втъкани отговорността и любовта на поколения предишни управници и граждани към „малката ни татковина”. Техните идеи и труд са превърнали града ни в модерен административен, икономически, културен и спортен център на региона. И наш дълг е да продължим да работим за развитието и подобряването на градската среда и жизнения стандарт.“, казва кметът Златко Живков.
Днес в Монтана работят 10 от мощните фирми на България, а износът им е третият най- значим в Северна България, след този на Севлиево и Девня. Въпреки това днес Монтана не може да се мери с някогашния Фердиданд, когато градът е привличал хора от цяла България, дори от Сърбия и Македония. Хората идвали, заселвали се и развивали занаятите си. Днес все повече хора напускат града, за да търсят по-платена работа. И тук работа има, но запатите са ниски. Младите хора отиват да учат и не се връщат. Има и такива, които избират да останат в града и да се борят за себе си и общността, докато имат сили.
Инфаструктурата обаче се развива. В момента тече усилен ремонт на площад „Жеравица“, а градът е окъпан в коледни светлини.
„За празниците градът ще се напълни. Всички си идват за Коледа и градът ще ги посрещне светъл и с настроение. Едва ли ще се върнат тези, които заминаха, но поне тези, които останахме да не заминем.“, казват местните.
