Съединението между Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885г. приповдига увереността и бойния дух на нашата армия. По това време българската армия е все още млада и няма натрупана бойна практика. Засегната от акта на Съединението, Русия изтегля своите войски от страната и така армията ни разполага само с 40 новозавършили, български офицери.
Тази обстановка подсилва амбициите на сръбският крал- Милан Обренович, да превърне Сърбия в хегемон на Балканите. Австро-Унгария и голяма част от Великите сили също се обявяват против Съединението. Крал Милан е уверен в неопитността на българската армия и насърчен от Австро-Унгария, съобщава, че ще превземе България за няколко дни! Така на 27 септември 1885г. сръбски войски минават границата при Трън, но са отблъснати.
На 2/14 ноември 1885г. княз Александър Батенберг се обръща към българският народ с манифест, който гласи:
“Всеки българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападатели“.
При обявяване на войната на 2 ноември командващият Тимошката армия, генерал Лешанин, взима решение да настъпи към Видинската крепост в три колони. Дясната- през прохода Кадъбоаз за Белоградчик и след овладяването на града да се насочи към Видин. Тя е подчинена на полковник Путник, командир на 14-ти резервен полк.
Средната колона преминава през прохода Връшка чука, за да се насочи към град Видин и Кула. Тя е най-силната колона и неин командир е полковник Джукич.
Лявата колона трябва да настъпи през р. Тимок(до Брегово) и да се насочи към Видин. Началник на колоната е подполковник Димич.
Така на 3/15 ноември сръбския десен фланг, разположен на проходите Кадъбоаз и св. Никола, преминава границата и се насочва концентрирано към Белоградчик. Воденият от полковник Путник, 14-ти резервен полк, завзема с.Салаш, заема позиция на източният склон на Ведерник, от където обстрелва Белоградчишката крепост с артилерийски огън.
На 4/16 ноември българите настъпват по целият фронт към гр. Зайчар, докато сърбите настъпват към Видинската крепост. В същият ден поручик Дворянов пристига в с. Калугер(Гранитово). След това се установява на Мусин връх в планината Столова, към която настъпват сръбските части. Там те са отбити с пехотен огън.
На 5/17 ноември капитан Узунов изпраща подкрепление на поручик Дворянов с параход от Видин до Лом, а оттам да се насочи полкът към Белоградчик. Вечерта на същият ден Дворянов заедно с група от около 90 души успява да влезе в Белоградчик. След разговор с поручик Чолаков, двамата решават Сандровската доброволческа чета да отбранява участъка около с. Дъбрава, а белоградчишкият гарнизон да защитава южният фланг на Крепостта.
На 6/18 ноември след настъпване на 14-ти сръбски полк, Сандровската чета командвана от Дворянов и белоградчишкият гарнизон предвождан от Чолаков, преминават в решителна атака. В тила на сърбите са изпратени доброволци и гимназисти от града. При наближаването на сръбската верига, Дворянов ги посреща със залпов огън, а в тила им доброволците ехтят с викове „Ура“. Тази обстановка стряска сърбите и те се оттеглят към прохода Кадъбоаз.
Равносметката от битката е в българска полза: 45 убити и един командир на батальон и около 50 ранени срещу минимални загуби от българска страна. Като трофеи са взети над 200 пушки, конят и сабята на полковник Путник, а двеста души попадат в плен. Боят при Белоградчик се превръща в образец на инициативна и активна отбрана. Малкият белоградчишки отряд без артилерия разбива цял сръбски полк и го изважда от бойните действия до края на войната.
От 2-9(14-21) ноември Северният отряд под командването на кап. Узунов изпълнява възложената му задача да удържи Видинската и Белоградчишката крепости.
На 14/26 ноември отрядът на поручик Дворянов, съставен от 700 души се насочва по направлението Калугер-Лагошевци и достига до Добри дол, като на 15 ноември следва тежко сражение при с. Гайтанци. На 17 ноември цялата българска армия навлиза във вражеската територия, докато Великите сили не се намесват в преговорите за мир и не поставят ултиматум на България. Така войната приключва на 9/21 декември 1885г.
Днес нека почетем саможертвата на всички знайни и незнайни български герои участвали в Сръбско-Българската война от 1885г:
• Капитан Атанас Узунов
• Поручик Панайот Дворянов
• Поручик Чолаков и капитан Тодоров
• Тодор Илиев (Ботев четник и български опълченец)
• Цеко Панов (кмет на Белоградчик по това време)
Почит и към загиналите поборници от нашият регион:
• Вълчо Минков
• Георги Димитров
• Димитър Коцев
• Живко Върбанов
• Живко Голубов
• Иван Виденов
• Иван Николов
• Мико Тодоров
• Мико Цолов
• Младен Георгиев
• Никола Иванов
• Никола Пешов
• Пако Марков
• Савчо Георгиев
• Тодор Джурдев
Поклон!!!!
