Народните вярвания и обичаи, свързани с погребалните практики и митологични образи в селища във Врачанско, показва в изложба Институтът по експериментална морфология, патология и антропология. "Между двата свята" съдържа фотографии и експонати, които отразяват резултатите от едно сравнително изследване, проведено в тази част на България, обясни авторът ѝ д-р Росен Гацин:
"Тя е организирана от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към Българската академия на науките. Представлява фотографии и експонати, артефакти, от Северозападна България. В самото ѝ начало могат да се видят паметници, които са намирани точно в Северозападна България, в селището на Кемено поле... Идеята на изложбата е да се проследи този стар пласт от вярвания до каква степен е запазен... Има един български етнограф - Димитър Маринов, който е точно от този край, там е роден, и той е оставил такова наследство след себе си, което едва ли днес съвременен човек може да направи. Аз съм проследил неговия маршрут, грубо казано, тоест селищата, които той е бил и е посетил и е направил проучванията. Аз съм посетил същите селища и съм се срещнал с наследниците на хората, с които Димитър Маринов е разговарял и от които той е почерпил информацията за обичаи и за традиции. Това се е случило в края на 19 началото на 20 век, а аз съм работил в началото на 21 век. Много са интересни резултатите, които се получават след 100 години или след 120 години. Резултатите са, че колкото и да сме развити като общество и светът да е в нови технологии, и да живеем по така забързан начин, нещата продължават да съществуват - вярванията, ритуалите, обичаите продължават да съществуват до ден днешен. Част от нещата, които са изложени в изложбата, е вярата в митологични същества".
Следвайки маршрута на Димитър Маринов, Росен Гацин посещава населени места в общините Враца, Мездра, Роман.
"Основно съм работил в област Враца - общините Мездра, Роман, във Враца, в Черепишкия манастир. Там има много интересни легенди, които се свързват с Люти брод, в Чирен съм бил, Горна Бешовица, Долна Бешовица, после има едно село Кален. Много са селищата, но идеята, с която съм ги посещавал, това е маршрутът на великия наш етнограф Димитър Маринов. Той ги е посетил и е записал хората, с които е разговарял, а аз по този начин открих техните наследници, за да проведа интервютата... Бях си поставил задача да проследя спомена за чумната епидемия, в тези селища все още съществуваше спомен за нея. Можете ли да си представите какво време е минало, но все още се говореше за чумата. Аз това съм го правил преди 10 години, ако днес отидем, споменът все повече избледнява, разказите избледняват, защото хората, родени в началото на XX век, вече ги няма. Те бяха източник на информация точно на този конкретен спомен за чумата. Чумата е била причина да се променят селищата, да се образуват махали, да се променя местоположението на самото селище - от едно място се премества на друго. Те самите не можеха да си обяснят факта и момента с преселването на селището. Как може до един момент, пак ще дам пример с Камено поле, да се намира тук, след това да отива на 5 или 10 километра. Каква може да е причината да накара хората да се преместят. Това именно е била болестта чума, тоест те са търсили спасение да живеят на по-големи площи, по-отдалечени един от друг. Тогава съм записал една поговорка за чумната епидемия, че основното "лекарство" е трябвало хората да живеят на един петел разстояние. Тоест едното домакинство да не чува петела на другото домакинство, колкото и примитивно да звучи - така са се запазили.", споделя Росен Гацин.
Изложбата ще остане в Националния музей по антропология до месец май, след това ще посети и Враца, за да може да бъде видяна от повече хора от региона.
