Документи ще се приемат до 31 март
Правилата за втория етап все още се пишат, тогава хората ще доплатят 20%
Голяма част от дейностите по санирането по плана за възстановяване ще минават през общините. Кандидатстването ще става изцяло електронно, като документите се подават от местната власт през системата ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България), съобщи директорът на дирекция “Жилищна политика” в регионалното министерство Добромир Василев.
Кампанията се очаква да стартира в средата на ноември, тъй като на 31 октомври приключва едномесечното обществено обсъждане на насоките за кандидатстване. Според Василев са получени доста коментари и част от тях ще бъдат отразени.
Правилото за определяне на това кои блокове ще получат пари, няма да бъде “пръв по време – пръв по право”, както беше при предишната национална програма за повишаване на енергийната ефективност на жилищни сгради, която бе финансирана от бюджета с почти 1,9 млрд. лв. При сегашната първо до 31 март догодина ще се съберат всички кандидатури и едва тогава комисия ще ги оценява и ще утвърди спечелилите.
На практика програмата е разделена на две части, обясни Василев. Първият етап, за който бяха написани насоките, предвижда за саниране да се отпуснат 1,129 млрд. лв., като те трябва да покрият 100% от разходите.
Има и втори етап, чиито правила все още се подготвят, при него предвидената сума е 294 млн. лв. Тя обаче ще покрие 80% от разходите, другите 20% собствениците на жилища ще трябва да доплатят сами. Тъй като сумата е ограничена, а желаещите сигурно ще са много, има вероятност тези, които не успеят да се класират до 31 март, да останат за втория етап.
Както и в предишната програма могат да кандидатстват само регистрирани сдружения на собствениците на апартаменти в една сграда, като тази регистрация става в общината. Сдружение се прави, ако за това са гласували поне 67% от собствениците на идеални части в блока.
Новото в тази програма е, че след като бъде регистрирано сдружението, то трябва да сключи партньорски договор с общината. По-нататък процедурите ще движи самата община – тя ще кандидатства от името на сдружението и ще подава документите, а след евентуалното одобрение ще избере с обществени поръчки фирма, която да проектира топлоизолирането, друга фирма да го изпълни и трета за строителен надзор. Тя ще издаде и строителното разрешение, както по принцип предвижда законът. Разплащанията също ще минават през общината и хората няма да боравят с пари.
Те обаче ще имат сравнително голям предварителен разход, който ще им бъде възстановен накрая. Той е за четири важни документа, без които не може изобщо да се кандидатства - за извършено енергийно обследване на сградата, за технически паспорт, за обследване и архитектурно заснемане на сградата (виж инфографиката).
Според Василев има общини, които вече са много активни и провеждат срещи с хората, за да им разясняват условията. Като примери той посочи Бургас, Габрово, Благоевград и Смолян. Това са всъщност четирите града, в които имаше най-много санирани блокове и по предишната програма.
В България има приблизително 3 хиляди жилищни сгради, които имат вече регистрирани сдружения на собствениците и те кандидатстваха по националната програма, но парите не стигнаха за тях. Според шефа на дирекцията те няма да имат никакво предимство сега и ще кандидатстват на общо основание с останалите, защото става дума за различни програми, а и така е било договорено при приемането на плана за възстановяване. Единственото им предимство е това, че спестяват една процедура.
За кандидатстващите съществува един риск – ако не бъдат одобрени, няма да им бъдат възстановени средствата, които са дали за обследвания. Според Василев техническият паспорт на сградите така или иначе е задължителен, но резултатите от двете обследвания имат валидност 5 и 10 години. Ако дотогава топлоизолирането не се направи, после трябва да се извършват нови обследвания.
Освен това за разлика от националната програма, сега ако сградата се окаже с дефекти в конструкцията или с нарушена земетръсна устойчивост, няма да получи пари за саниране, дори всичко друго да ѝ е наред. В такива случаи собствениците на жилища в нея ще трябва да намерят начин сами да си отстранят дефектите.
Крайната оценка ще се прави по правилата на приетото миналата година постановление за усвояване на средствата от плана за възстановяване и устойчивост. В случая със санирането това ще се прави от комисия, която тепърва ще се създаде със заповед на регионалния министър. В нея ще влязат експерти от самото ведомство, като правилото изисква всеки проект да се гледа поне от двама различни членове на комисията. В насоките за кандидатстване вече са описани редът за оценяване по точкова система и критериите, на които ще се държи.
В новата програма за саниране не са включени само панелни и ЕПК блокове, а всякакви сгради. Базово изискване е да има поне 4 отделни жилища, както и поне 60% от площите вътре да са жилищни. Има и минимален праг на сумата, която може да се отпусне за саниране на жилищна сграда, както и максимален.
Според Василев обаче за последното са получени много коментари и вероятно праговете ще се преразгледат.
