Снимките на историческата българо-френската продукция "La Belle Dame sans Merci", която се снима във Видин доведоха в града различни колоритни хора. Един от тях е Константин Кучев, който се превъплъти в един от придворните музиканти на краля. Той стана популярен в страната ни още през 2014-та с участието си в музикалните формати "България търси талант", както и в "Гласът на България" през 2019-та година. Константин от малък пее и свири на цигулка и китара, а още от ученик мечтае да свири на средновековният инструмент хърди-гърди. Инструментът има колело, което докосва струните и клавиши, като на пианото. Тоест с клавишите правиш тона, а с колелото, подобно на лъка на цигулката, задвижваш самите струни, обяснява Константин:
"Мечтаех си за един от тях, който има няколко имена - наричат го "замфона" в Испания, "La Vielle à Roue" във Франция и хърди-гърди е интернационалното му име, така е известен в Англия и в Щатите. И наскоро си говорихме с разни хора, че трябва да му измислим и българско име, тъй като той няма и за момента съм се спрял на името "въртело", защото той е инструмент, на който се върти, върти, върти до безкрай, като една безкрайна цикличност, един безкраен кръг, който свириш на струните... Тъй като той е средновековен инструмент, през IX и Х век е започнал да се появява, първо е бил доста голям, свирили са на него двама човека. Бил е подобно на органа в църквите - единия човек е свирил само на клавиатурата, а другия е въртял колелото, бил е с такива размери. Вече еволюцията му е достигнала до там, че вече един човек да свири на него, като с лявата си ръка свири на клавишите, а с дясната върти колелото."
Другият инструмент, на който Константин мечтае да свири от ученик е индийски ситар:
"Той е предшественик на китарата със 7 основни струни и 12 резонансни струни. Тези резонансни струни отдолу придават един много богат обем от тонове. Докато свириш мелодия, през това време, тези струни звънят и дават една много по-пъстра, богата звучност, която е характерна за индийския ситар, който Рави Шанкар е донесъл в Европа и в света, и сега дъщеря му Анушка Шанкар продължава."
И хърди-гърди, и индийският ситар не могат да се намерят в България.
"Отне ми години наред. Първо съм ги слушал на касетка, нямах интернет като дете. После започнах да проучвам кой свири на тях, от къде могат да се вземат. И всъщност преди няколко години вече се свързах със самите хора, които съм слушал като дете тези албуми, и те ме насочиха от къде да си купя хубави инструменти, които наистина да свирят, да не бъдат някакви имитации. Трябва да се запознаеш с хора, които имат представа от тях или пък да си ги купиш от самите майстори лютиери, които ги правят."
Константин купува индийския ситар от Индия, а хърди-гърди от Франция. Тези инструменти са древното, но и бъдещето звучене според Константин, тъй като по някакъв начин връщат към корените.
"Те са свързани много с фолклора и то с фолклора, с неговата първичност, в която всички фолклори се преплитат. Когато се докосват българският, като цяло балканския фолклор, до други, дори и до африканският, скандинавският, индийският, еврейският, т.е. самите корени. Също интересно е, че те еволюират. Всъщност хърди-гърди не е достигнал своя праг на еволюцията. Например цигулката вече е стигнала своето пълно съвършенство."
