Следващият събеседник в традиционната рубрика е роден на 24 август 1975 г. във Враца. За родния си клуб Ботев има 132 мача в „Б“ и „В“ група, в които е вкарал 30 гола в периода 1995-2001 г., както и в края на кариерата си – пролетта на 2011 г. Полуфиналист с Локомотив /София/ в турнира за купата на България. Бил е част от футболните Спартак /Плевен/, Дунав /Русе/, Нафтекс, турския Аданаспор, руския Алания /Владикавказ/, но е играл и за Ботев /Лиляче/. Има 8 мача за младежкия национален отбор и вкарал 3 гола за селекцията. Ако Божидар Искренов е известен с прозвището си „Радостта на народа“, то за Светлин Симеонов е подходящо „Радостта на Враца“. Иначе всички го знаят с прякора Пинчера.
Рубрика на Георги Александров
Това е последната част от рубриката за Пинчера. Разговорът ми със Светлин Симеонов се реализира по времето, когато Ботев се бореше отчаяно да не изпадне. Пинчера дойде за последното домакинство срещу Царско село, за да бъде с родния си клуб. От дума на дума си спомнихме, че преди 10 години пак имаше опит от италианци да управляват Ботев.
„Тези италиански изпълнения сме ги преживели. Животът така ни завъртя, че когато дойдоха чужденците първия път, отборът изпадна от елита. Сега пак има италианци и пак говорим за оцеляване. Дано не се случи“, казва дипломатично Пинчера, който вярва, че Ивайло Рачев, който доведе Тири и компания, и Валентин Станчев, който тогава беше назначен за директор от тях, едва ли са мислели лошото на Ботев. „Вероятно и двамата са мислели, че този хора могат да докарат нещо по-добро за клуба, но се видя от всички, че този опит беше неуспешен и завърши във „В“ група“, напомня събеседникът ми.
„Щастлив човек съм. Имам двама прекрасни сина – Александър и Владимир на 10 и на 14 г. И двамата играят футбол в Дунав /Русе/. Аз съм технически директор във футболния клуб и се занимавам с нещото, от което разбирам и обичам“, казва Светлин, който бил и 4 години спортен директор при предишния поход на „драконите“ от „В“ група до европейските клубни турнири. „В момента дигаме редиците, стягаме бюджета за Втора лига и имаме намерение отново да присъстваме на футболната карта на България“, казва Симеонов.
Разговорът ми с него е ден след домакинството с Царско село. „Дойдох във Враца, за да подкрепя Ботев, защото милея за родния си клуб. Стисках палци за отбора“, каза Симеонов, който пропътува 600 км в двете посоки заради дербито на дъното. Вече всички знаят как се разви съдбата на Ботев след този мач.
Пинчера обаче не е от хората, които могат да паднат духом. Той е вечен оптимист. Даже гледа и към нов спорт. „Спечелих турнир по тенис на корт в Румъния. Тренирам редовно и смея да кажа, че съм добър. Участвам и в тренировките с топка на Дунав, защото физическото ми състояние го позволява“, казва събеседникът ми. И на лицето му грейва усмивка, която се е превърнала в негова запазена марка.
