Традиционен празник на Хърлец отбелязаха вчера в козлодуйското село. То е сред китните български селца с богата култура и традиции, носещи духа на нашите предци. Селото е известно и със съхраняването на фолклора. Тук правят ежегодна среща на калушарските дружини от Северозапада. Празникът на селото се провежда от много години и със всяка година се стремим да надграждаме, каза кметът на населеното място Огнемир Симов:
"Празникът се организира от кметството, от читалище "Никола Йонков Вапцаров", с подкрепата на община Козлодуй. Като се стремим да има хубава празнична програма за жителите и гостите на селото. Всяка една година надграждаме, това което съставяме като програма. Тази година програмата бе доста богата. От три години насам програмата е и с амбицията да събира калушарски групи, но за съжаление те са все по-малко и по-малко. Празникът винаги се приема с радост и очакване от хората".
Калушарите са едни по-непопулярни герои от българската народна митология - това са играчи, изпълняващи ролята на жреци-заклинатели, шамани и лечители. Всяка калушарска група си има водач, който се нарича Ватата. Огнемир Симов е водачът на калушарската група в Хърлец:
"Калуш е един стар обреден танц, който се изпълнява най-често по поречието на река Дунав и е съхранен специално в село Хърлец от много години. Това е танц за здраве и изцеление, който се е играел на Сети Дух. Играе се от нечетен брой мъже, които биват предвождани от водач наречен Ватата. Мъжете са облечени с характерните за нашия район носии - дълга бяла риза, бели панталони, пояс - шарено извезан със цветя - рози, елече, калпак и сандали, на които сандали се прикрепват така наречените шпори, които издават звук по време на танца. Танцът е възстановен през 1965 година и е възстановен така, както са го играли нашите предци - необработен... Характерното също за танца е, че мъжете имат сложен в пояса пелин - билката от която се прави лечебната отварата. Тоест танцът е предназначен да изгони злия дух - калуш, който причинява болест. Навремето калушарите са били канени в домовете на хората да излекуват било дете, било възрастен човек, чрез този обичай, в който те са вярвали. Моите прадядовци са го играли - единият, който е много по-възрастен, когото аз не помня, го е играл тогава, когато са го играли неорганизирано като танцов състав, а са се събирали хора - когато са вярвали на 100 процента. След това другият ми прадядо е един от първите при възстановяването на танца. След това баща ми, доскоро - до преди 3 години, също играеше. Аз съм започнал в танца като "болното дете", след това преминах в редиците на калушарите и след като предишния мъж, който беше Ватата се отказа - сега аз изпълнявам тази роля. Има потомственост, има предаване от поколение на поколение и се надяваме, че това, което ние сме запазили ще остане за в бъдеще".
Тази година празничната програма започва от днес (26 август), като в нея са включени, освен калушарски танци, народната певица Цветелина и певецът Руси Русев, каза председателят на Народно читалище "Никола Йонков Вапцаров" - Хърлец Таня Младенова:
"В празничната програма участие взеха: състав за автентичен фолклор "Калушари" при Народно читалище "Никола Йонков Вапцаров" - село Хърлец, дамска формация "Аугуста" при Народно читалище "Никола Йонков Вапцаров" - село Хърлец, танцов състав "Калушари" от село Златия, Майсторите на танца от град Перник и със специалното участие на Цветелина и Руси Русев... От три години традиция в празничната програма е да се проведе среща на калушарските дружини от региона... Те ще изиграят "Калуш" традиционен танц за здраве. Дамската формация "Аугуста" ще изиграе Ганкино хоро, майсторите на танца ще ни представят новата си продукция. Цветелина ще ни зарадва с нейните фолклорни песни, а легендата Руси Русев ще изпее свои песни и общо известни хитове".
Всички хърлечани, които постоянно живеят в Хърлец, винаги с трепет очакват този ден, за да се върнат в село - близки, роднини, приятели и винаги във всяка къща има гости, обясни още Таня Младенова, като допълни, че някога е свирела духовата музика на площада. Хората са се обличали с най-хубавите дрехи - празнично, хващали са се на хоро, веселили са се.
От 10 години програмата е по-разнообразна, за да може да задоволи вкусовете на по-голяма част от зрителите. Всяка година организаторите се стараят да изградят нещо ново, за да е интересно.
