Русия е изправена пред масова миграция зад граница на голям брой от еврейското си население, като най-малко един на всеки осми напуска страната от началото на войната с Украйна.
Еврейската агенция помага на евреи от целия свят да се преместят в Израел. Агенцията съобщава, че удивителните 20 500 от приблизително 165 000 евреи в Русия са емигрирали от март насам.
Несъмнено призракът на историческото еврейско преследване е надвиснал в съзнанието на много от тези, които са част от тази внезапна масова миграция и тези, които все още се опитват да се измъкнат от Русия.
В Москва се положиха огромни усилия за развитие на еврейската общност след падането на комунизма.
„Започнахме от нулата със синагоги, училища, детски градини, социални служби, учители, равини и членове на общността“, казва Пинхас Голдшмид, главен равин на града от 1993 г.
Само две седмици след началото на войната тази година обаче, равин Голдшмид и семейството му напуснаха Русия, като първо се заселиха в Унгария, а след това в Израел. По-късно той се оттегли от поста си и се обяви против войната.
„Чувствах, че трябва да направя нещо, за да покажа пълното си отчуждение и несъгласие с тази инвазия в Украйна, но щях да се изложа на опасност, ако бях направил това, оставайки в Москва.“
Някои руски евреи го критикуваха, че е напуснал и говори открито, притеснени, че това ще означава повече контрол върху общността, но равин Голдшмид каза, че повечето го подкрепят.
„Получих няколко съобщения, в които се казваше „Как можете да ни оставите сами?“, но бих казал, че голямото мнозинство беше изключително подкрепящо. Не беше малък конфликта да решим дали да си тръгна, за мен и жена ми общността беше нашият живот", казва той.
Равин Голдшмид обяснява, че общността е можела да бъде застрашена чрез оставането и свободата на словото, но оттогава огромен брой хора последваха примера му.
Мнозина са се възползвали от възможността да отидат в Израел, където Законът за завръщането дава право на гражданство на всеки, който може да докаже, че има поне един дядо и баба евреин.
„Мислих доста защо има такова бързане, тъй като не сме свидетели на огромен прилив на антисемитизъм“, казва Анна Щерншис, професор по идиш в Университета на Торонто и специалист по еврейска история в Русия.
„Но след това, слагайки шапката си на историк, виждам, че всеки път, когато нещо се случи в Русия, някакво сътресение, някаква промяна, евреите винаги са в опасност.“
Тя описва как руските исторически събития са довели до насилие срещу евреи, като революцията, икономическата криза от края на 19-и век и Втората световна война.
Самата професор Щерншис е родена и израснала в Русия. Тя споделя, че се чувства особено обезпокоена от начина, по който евреите се чувстват, за пореден път в световната история, че колкото и да са се ангажирали да изградят живот някъде, той внезапно може да им бъде отнет.
Един човек, с когото Би Би Си проведе разговор, се опитва да напусне и е в същото притиснато положение. Той пожела да бъде пердставен с фалшивото име Александър, поради страх от последствията от изказването, като се има предвид, че все още е в Москва.
„След 24 февруари семейството ми осъзна, че сме категорично против тази война, но не знаехме как да протестираме. Едно от децата ми е на военна възраст, така че това е още една причина да искаме да си отидем“, казва той.
Страданието в гласа му, че трябва да напусне дома и страната си, е твърде ясно и той говори за страховете му, че няма да може да си намери работа в чужбина и че няма кой знае какви спестявания.
„Властите в Русия са непредсказуеми и имат лоша тенденция; евреите стават една от техните пропагандни цели, ние традиционно сме добър начин за намиране на вътрешни врагове. Моите прадядовци и баби и дядовци са страдали от онези времена“, казва той.
Александър добавя, че познава само две други еврейски семейства и че общността не е била голяма част от живота му, но той се опасява, че колкото и да е интегриран, това няма да има значение, ако настроението срещу евреите се промени.
Той е подал молба за израелско гражданство и трябва да бъде интервюиран през следващите седмици. Едно от нещата, които разтревожиха Александър, е заявеното намерение на Кремъл да закрие руския клон на Еврейската агенция.
„Изведнъж виждаме това по новините и се чудим какво следва. Чувстваме се много несигурни и мислим, че можем да загубим работата си или да отидем в затвора. Нещата станаха много страшни”, добавя той.
