Симона Панова e на 30 години и е родена във Видин. Чете и пише от малка. Като дете освен приказките и легендите, обожавала детективските книги. През годините чете най-различна литература.
"Харесвам фентъзито, харесвам и други жанрове. Нямам ограничения към жанрове, харесвам различни автори. Гледам да не се ограничавам, понеже това само стеснява хоризонта. Хубаво е човек да прочете от всичко, дори и да не му харесва. Да види за какво става въпрос и какво точно не му харесва, което също е важно, за да извлечем това пък, което е хубаво, и за да можем ние в собствените си книги това да вложим."
Симона признава, че откакто се помни, още на 6 години, когато започва да държи химикалката правилно, започва да пише- предимно приказки, и от тогава до днес не спира да пише. Мечтата ѝ била един ден да напише и издаде книга, а тази година сбъдва своята мечта. Първият ѝ дебютен фентъзи роман е вече в книжарниците. Нарича го "Змей закрилник" и го посвещава на легендите за величествената крепост "Баба Вида". Впечатлена е от легендата за Вида, Кула и Гъмза, затова решава да я развие.
"Всички знаем легендата за Вида, Кула и Гъмза, но ми се струва, че легендата е малко постничка, особено към края. Започва с трите сестри и дъщерите на царя и впоследствие стигаме до там, че Вида построява "Баба Вида" и легендата спира до там. Аз поне не съм срещала убедителен вариант как би трябвало да продължи по-нататък. А пък много ми се искаше да знам".
Прологът на самата книга е легендата, която всички ние знаем, след това авторката добавя т.нар. художествена измислица.
"Вече от там тръгват събития с други герои, и мисля, че става по-интересно".
Симона вкарва в самата история мотиви от българския фолклор, но и оригинални и интересни герои.
"Единият от мотивите, който липсва в легендата, но който аз много исках да включа, е мотивът с "вграждането". Обикновено е мома в народните приказки или песни, която се вгражда в чешма, в мост, в сграда - която трябва да устои на набезите на времето и по този начин да стане по-устойчива. Вграждането на момата съответно води до смъртта на момичето, но това прави сградата вечна. При нас понеже имаме крепост, крепостта е огромна конструкция и реших, че един смъртен живот някак не е достатъчен за цялото това огромно величаво нещо, и ми се искаше да се вгради някакво друго същество, което не е смъртен, не е човек. Много харесвам змейовете, като образ във фолклора, понеже те са многолики, могат да бъдат и змейове пазители, дали на имане, дали на сграда, но могат да бъдат и змейове рушители, които вече са деструктивния аспект на природата - бури, гръмотевици и т.н.. И реших, че един такъв змей, който е малко по-двулик, може да послужи много добре да запази една такава голяма крепост".
Симона завършва висшето си образование в университета в Ланкастър, Великобритания, специалност "Реклама и маркетинг". Няколко години работи като администратор в страната, но през 2020 г. се завръща във Видин.
"Един от основните фактори да се върна е Брексит, разбира се. Ситуацията се промени доста, особено за българите и за хората от Източна Европа. Стана доста по-враждебна атмосфера във Великобритания. Аз имах план да се връщам, така или иначе в един момент, но просто така се случи, че за щастие уцелих момента преди Ковид пандемията... Поработих няколко години там и установих, че не е за мен, не израствам толкова, колкото очаквах, че ще израсна и реших, че и в България мога да имам някакви по-различни възможности и дойдох да видя какви ще бъдат".
