Следващият събеседник в традиционната рубрика е роден на 24 август 1975 г. във Враца. За родния си клуб Ботев има 132 мача в „Б“ и „В“ група, в които е вкарал 30 гола в периода 1995-2001 г., както и в края на кариерата си – пролетта на 2011 г. Полуфиналист с Локомотив /София/ в турнира за купата на България. Бил е част от футболните Спартак /Плевен/, Дунав /Русе/, Нафтекс, турския Аданаспор, руския Алания /Владикавказ/, но е играл и за Ботев /Лиляче/. Има 8 мача за младежкия национален отбор и вкарал 3 гола за селекцията. Ако Божидар Искренов е известен с прозвището си „Радостта на народа“, то за Светлин Симеонов е подходящо „Радостта на Враца“. Иначе всички го знаят с прякора Пинчера.
Снимките и текстовете в тази рубрика са обект на авторски права - цитирането е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
Рубрика на Георги Александров
В първата част на тази история ви разказах за старта на футболната кариера на Светлин Симеонов-Пинчера:
„Мениджърът от Вършец Мирчо Димитров ми се обади един ден. Каза ми, че към мен има интерес от Алания. Били ме харесали по видеозаписи. По онова време бях много бърз и правех остри пробиви по крилата, след което следваше центриране или голов удар. Та Мирчо Димитров, когото уважавам и до днес, ми каза, че трябва да замина за лагера на Алания в Кипър. По онова време руският елитен тим беше в Ларнака“, спомня си Пинчера. Тъй като в живота му не липсват предизвикателства, той се хвърля смело към поредното. „Не бях летял със самолет преди това. Чаках 10 часа в транзитната зона на летището в Атина, докато дойде време за моя самолет за Ларнака. Но пък по същото време там бяха манекенките на модна агенция „Визаж“, които пътуваха за ревю в Кайро. Така играхме 7 часа карти с Цеци Красимирова и Теди Велинова. Играхме белот на аерогарата и това беше доста забавно“, спомня си Пинчера. След това хванал самолета за Ларнака, но след като кацнал, бил арестуван. „По онова време не можеше да влезеш в Кипър, ако нямаш ваучер от хотел или покана. А аз бях забутал някъде своя ваучер, нали летях за първи път и… се наложи да изчакам човек от Алания, за да ме вади от ареста“, допълва събеседникът ми. Симеонов се представя добре още в първия си мач с Алания – в контрола срещу белоруския Белшина. А треньорът на руснаците взел билета му за обратния полет, скъсал го и казал, че го иска в отбора.
„Изкарахме подготовката и се върнахме в Москва. Там всичко беше ОК – подписахме договор, парите бяха добри, щеше да има и за Ботев /Враца/. Всичко приключи, когато отидох във Владикавказ. Озовах се на друга планета. Мюсюлманите и нравите им ме шокираха. Аз бях млад… На всичкото отгоре сигурно сте чели нещо за войната в Чечня. А аз се озовах в центъра на военните действия. Не издържах дълго. След месец и половина Димитър Желязков, който отговаряше за ООН в Северна Осетия, ме качи на самолета и се прибрах в София. Не беше нормално – бойни хеликоптери прелитаха, докато тренираме, а навсякъде ни пазеха автоматчици“, връща се в годините назад Пинчера.
Кацнал на софийското летище, където го чакали президентът на Ботев Иван Личев, изпълнителния директор Валери Греков и старши-треньора Пламен Николов. „Личев беше голям човек, с широко сърце. Бях му като втори син. Той пое Ботев в трудно време, опита се да го вкара в елита, направи немалко неща за Враца, затова заслужава уважението на клуба. Моето го има завинаги! Пламен Николов по онова време ми беше треньор в Ботев. Опитаха се да ме навият да се върна във Владикавказ, защото щяха да загубят много пари от сделката, но аз бях категоричен, че няма да се върна“, спомня си още Симеонов. Опитали всичко, но споменът за ужаса от войната бил по-силен и Пинчера облякъл отново екипа на врачани.
/Продължава в следващ брой/
