Следващият събеседник в традиционната рубрика е роден на 24 август 1975 г. във Враца. За родния си клуб Ботев има 132 мача в „Б“ и „В“ група, в които е вкарал 30 гола в периода 1995-2001 г., както и в края на кариерата си – пролетта на 2011 г. Полуфиналист с Локомотив /София/ в турнира за купата на България. Бил е част от футболните Спартак /Плевен/, Дунав /Русе/, Нафтекс, турския Аданаспор, руския Алания /Владикавказ/, но е играл и за Ботев /Лиляче/. Има 8 мача за младежкия национален отбор и вкарал 3 гола за селекцията. Ако Божидар Искренов е известен с прозвището си „Радостта на народа“, то за Светлин Симеонов е подходящо „Радостта на Враца“. Иначе всички го знаят с прякора Пинчера.
Снимките и текстовете от тази рубрика са обект на авторско право. При използване цитирането е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
Рубрика на Георги Александров
Събеседникът ми пропътува 600 км от Русе, където живее, до Враца, за да се срещнем и поговорим за доброто старо минало. Светлин Симеонов, когото всички познават като Пинчера, е мой приятел от повече от 25 години. Това ме прави особено взискателен към себе си, но и към него. Защото имаме истории, които можем да разкажем двамата.
Първият треньор на Светлин Симеонов – Цецко Стефанов, е измислил неговия звучен прякор „Пинчера“, с който нападателят е известен и до днес във футболните среди. „Винаги ще бъда благодарен на този човек, защото той направи много за мен. Имам и уникални спомени с него. Уважавам го като свой баща“, казва днес Пинчера. За мач пътували с „Москвич“-а на Цецко Стефанов. По 7 деца влизали в руското возило, като най-малкият от тях – Светлин, се возел в багажника. „Бях много нахъсан на терена, но имам предвид спортна злоба. Бях слабичък и той веднъж, на тренировка, ми вика: „Ти си като истински пинчер“. И този прякор така добре ми лепна, че и до днес всички ме познават с него – Светлин Сименов-Пинчера“, казва събеседникът ми.
Играел в родния си клуб Ботев, но в отбора бил привлечен за треньор Емил Спасов, който решил, че няма нужда от него. „Нямам нищо против Спасов, но ми стана криво. Вместо мен залагаше на доста по-слаби софиянци. Тогава реших да спра с футбола. Бях готов да емигрирам в Испания при приятел. Но ми се обади по телефона Цецко Стефанов и ми предложи да облека екипа на Ботев от близкото село Лиляче, който по това време стягаше отбор за Северозападната „В“ група“, спомня си Пинчера. Качил се във вилата на държавна институция в Балкана над Враца и започнал подготовка с Ботев от Лиляче. Там срещнал като съотборник Иван Петков-Гуньо. „Това беше уникален човек. С особен принос за борбата, но и за футбола във Враца. Адмирации към паметта на този човек, когото ценя и до днес и съжалявам, че си отиде от този свят по толкова нелеп начин“, казва Симеонов. Сегашните привърженици на врачанския клуб не знаят, че именно лицензът на селския тим помага на врачани да не слизат от „А“ окръжна група похода си към елита. По-възрастните фенове пък знаят крилатите фрази, в които бившият президент на БФС и БОК Иван Славков-Батето говореше с умиление за отбора от близкото до Враца село.
„Ботев от Лиляче ми даде много, най-малкото заради този отбор не спрях завинаги с футбола. Събрахме се футболисти - забавлявахме се и се получи добра ситуация“. Завръща се на полусезона в Ботев и помага на отбора да влезе в професионалния футбол, в „Б“ група. Подписва първия си професионален договор с Ботев /Враца/. По онова време била валидно правилото футболистът да получи 5 000 лева на ръка от клуба, с който подпише такъв договор. Пинчера бързо е забелязан от футболните експерти и му предлагат договор с отбор от елита на Русия през 2001 г.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
