Възможно ли е Промяната да влезе във врачанския Драматично-куклен театър? Това ще стане ясно след 31 март, за когато е насрочен конкурсът за директор на културната институция. Двама са кандидатите за поста – вечният директор Анастас Попдимитров, който от 27 г. ръководи храма на Мелпомена, и актьорът Явор Зехиров.
Обективни анализатори определят избора между двамата като запазване на методите на управление от времето на другаря Сталин и Промяната, от която се нуждае всяка културна институция.
А че има нужда от проветрение театъра това е повече от ясно – ДКТ-Враца се намира на последното 51-о място от 51 възможни на български театри с пасив от 2.5 млн. лв., натрупани уж заради лошата реформа и начина на субсидиране в системата на театрите. Само дето при същите правила пред врачанските актьори – и като заплати, и като ангажименти, а вече и като авторитет, са няколко десетки трупи.
Скандали, които да разклатят стола на вечния директор Попдимитров също не липсваха през годините. Особено наситен е последният му мандат. Но от министерството на културата явно не им пречи, че някой бърка сериозно в кацата с меда.
Върхът на сладоледа беше скандална обществена поръчка:
Скандалът с 10 акта от Агенция за държавен финансов контрол се оказаха недостатъчни за министъра на ГЕРБ Боил Банов, който не само не наложи глоби, ами и отмени актовете след една скандална обществена поръчка на служебен микробус.
Най-новата скандална история е свързана с летописна книга за 80-годишнината на ДКТ-Враца, която е възложена от Попдимитров и за нея са платени 13 000 лева /през 2017 г - 7 000 лева и през 2018 - още 6 000 лева/, но книга... още няма. Парите обаче са усвоени. А догодина театърът става на 85 г…
За условията, при които работят актьорите, няма смисъл да се пише. Голяма част от работещите в ДКТ-Враца са с проблеми, затова или взимат пенсии по старост, или по инвалидност. Начело с Попдимитров, който само след няколко месеца навършва възраст за пенсия по старост, иначе получава такава след решение на ТЕЛК.
Отчайващо е положението със сградния фонд – големият салон не е виждал ремонт при дългото управление на сегашния директор, който се е ограничил в козметични ремонтчета /предимно/ на тоалетните. Сигурно затова повечето театрални представления във Враца се играят или в Градска концертна зала, или в НЧ „Развитие“, където зиме не се влиза с шапка, ръкавици и дебел кожух.
Дали има смисъл от Промяна в театъра?
Преди 4 години такава беше направена в Симфониета-Враца и трупата вече е на светлинни години от нивото, което имаше преди Христо Павлов да й стане директор. За заплатите, ангажиментите, командировките из страната и чужбина, за авторитета – няма смисъл да говорим. Достатъчно е да видите как на концерти на врачанските музиканти вече няма по 4-5 зрители, а залата е пълна и то при билети от 25-30 лева.
Затова е нужно някой млад и амбициозен човек да влезе и да проветри храма на Мелпомена.
Конкурсът за директор на врачанския театър е на 31 март
Картите са раздадени, членовете на комисията – ясни. Поне за единия кандидат...
А зрителите искат да видят, че не е важно кой носи червения чадър на Корнелия Нинова... защото дори Бойко Борисов може да падне от власт, но никой не може да смени Анастас Попдимитров.
