Спорт

Усмивки от старите ФУТБОЛНИ ленти: Илия Войнов - от фен на Левски до реализатор в мрежата им - 2 част

  17.10.2021 07:40             
Усмивки от старите ФУТБОЛНИ ленти: Илия Войнов - от фен на Левски до реализатор в мрежата им - 2 част

Илия Войнов е един от знаковите футболисти на т.нар. „Зелена гвардия“, с която врачанския Ботев се гордее. Дриймтимът от 80-те години разчита и на нападателя, който записва 161 мача, в които реализира 35 гола с екипа на родния си клуб. Роден е на 21 март 1964 г. От 1981 г. до влизането си в казармата през 1983 г. има 53 мача за врачани, в които реализира 4 гола. Следва 2-годишен престой в ЦСКА – 35 срещи и 3 гола. След разформироването на „армейците“ през 1985 г., въпреки договорката да остане в София, се завръща в родния си клуб. До 1988 г. изиграва още 75 мача със зелените, в които 11 пъти бележи попадения. После заминава за Португалия и играе от 1989 до 1996 г. последователно за Портимоненсе /54 мача и 12 гола/, Ещорил Прая /128 и 31/ и Ещрела Амадора /21 и 3/. Връща се в ЦСКА през лятото на 1996 г. и остава за един сезон. След това преминава в плевенския Спартак, където прекратява състезателната си кариера през 2001 г. Шампион на България с ЦСКА през сезона 1996-1997 г., носител на купата на България и на Съветската армия, пак с „армейците“ през кампанията 1984-1985 г. Има 8 мача за националния отбор.

 

Рубрика на Георги Александров

Преди седмица започнахме разказът на Илия Войнов:

https://www.konkurent.bg/news/16335935142671/usmivki-ot-starite-futbolni-lenti-iliya-voynov-uchi-talanti-na-spartak-pleven

Врачанският принц е онзи, който бележи втория и решаващ гол във финала срещу Левски през 1985 г., влязъл във футболната история като „кървавият финал“, защото след него двата клуба са извадени от родния футбол и разформировани.

 „Това беше някаква политическа игра на хора, които навредиха на двата гранда. След тази промяна и на ЦСКА, и на Левски им трябваше доста време, за да се върнат. И до ден-днешен не разбирам защо беше направено това нещо. Но беше голяма грешка. Много се изговори и написа за този мач – че имало бой, че едва ли не сме си вадили очите, че са счупени купата и медалите... а истината е съвсем различна. Да, имаше словесни пререкания и футболистите на Левски бяха по-изнервени. По онова време – говорим за комунистическия режим, когато милицията нямаше да позволи да има каквито и да било ексцесии, така че беше невъзможно да се случат събитията, които по-късно бяха „описани“ като истински. Имаше ругатни, но това е нормално като някой загуби финал да е ядосан. Купата си я занесохме с феновете на „Народна армия“ и там празнувахме победата. Останахме с медалите“, връща се 26 години назад Войнов. Според него истерията била предизвикана, за да се реализира план на управляващите да преместят футболния съюз от София в Пловдив, а един „кървав мач“ между двата най-големи отора им помогнал да опитат подобна промяна. Но не успели в крайна сметка.

Финалът и събитията след него променят живота на Илия Войнов. „Ръководствата на ЦСКА и Ботев се бяха разбрали преди мача, че врачани няма да се дърпат, а аз ще продължа на „Армията“ след казармата. Имах и заветната бележка от Ботев, която ми даваше право да играя в ЦСКА. Но след разправиите и разформироването на „червени“ и „сини“, се оказа, че нямам ангажимент към червените и се върнах на стадион „Христо Ботев“. Според действащите тогава правила, подписах 4-годишен договор с родния клуб, който вече се казваше „Враца“ и го изпълних между 1985 и 1988 г.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ