Хотел „Ариел“ е мечтата на моето семейство, твърди най-успешният бизнесмен на Мездра
Георги Александров
Преди дни, на 11 февруари, в Мездра отвори врати хотел „Ариел“. 4-звездният обект има амбициите да се превърне в перлата на туристическия бизнес в Северозападна България, твърди неговият собственик Тони Йорданов. Най-успешният бизнесмен от Мездра през последното столетие отговори на въпросите на „Конкурент“.
Г-н Йорданов кога възникна идеята да построите 4-звезден хотел в Мездра?
Този хотел е мечтата на моето семейство. Първоначалната идея се роди през 2007 г., когато в Мездра започна строителството на голяма спортна зала. Тя е близо до хотел „Ариел“. Очаквахме, че голяма част от спортистите ще отсядат при нас. Но през 2008-2010 г. настъпи световната финансова криза, а ние се преориентирахме. Построихме хипермаркет „Ариел“ с офисите, които наричаме корпус „Б“. Оставихме идеята за корпус „А“ – хотел „Ариел“, за след време.
Спортната зала в Мездра не се довърши, затова се колебаехме дали да реализираме хотела. Но в крайна сметка – през 2018 г., взехме решение да го изградим. Понеже през тези години – от първоначалната идея, до строителството на хотела, минаха повече от 10 години, настъпиха промени в нормативната уредба, с които трябваше да се съобразим. Препроектирахме обекта и на 1 октомври 2018 г. стартирахме същинското изграждане на хотелски комплекс „Ариел“. Очакваме вече друг тип клиенти, туристи и посетители, но сме си оставили възможност – особено с басейна, да отговорим и на потребностите на спортисти. Направихме го с полуолимпийски размери – 25 на 12.5 метра, за да може да се тренира в него.
Строителството на хотела започна на 1 октомври 2018 г. През лятото на 2020 г. получихме разрешение за ползване, а в края на миналата година получихме и категоризацията, което ни дава право да отворим врати.
Какъв е размерът на инвестицията?
Проследяваме всеки лев, изразходен от нас. Така го правим от 30 години. В началото на 2020 година, когато основната част от хотелски комплекс „Аиел“ беше завършена, изчислихме, че сме вложили 5 900 000 лева. Довършването на инвестицията още не е калкулирано, но по мои изчисления сме инвестирали между 6.5 и 6.7 милиона лева. В тази сума влиза и едно сериозно вложение за когенератор, който още не сме въвели в експлоатация. Това ще осигури повече екстри за клиентите, но и по-добро използване на енергията, тъй като когенерацията дава до 87% от енергията на газа – 42% в производството на електроенергия и 45% за топлинна енергия. Когенерацията ще създаде много добри условия в общата разгъната площ – 12 500 квадратни метра, в това число не само на хотелския комплекс, но и на хипермаркета.
От 30 години сте в частния изнес. Кога беше по-трудно – в началото, по средата или сега?
Не съм се замислял, но едно е ясно – никога не ни е било лесно. В началото преобладаваше ентусиазмът и понеже нямахме нищо, но бяхме млади, силни и амициозни... Нещата вървяха, а отговорностите ни бяха по-малко. В началото работехме само ние, постепенно започнахме да наемаме хора и да се увеличаваме. Разширявайки бизнесите, наемахме все повече хора. До към 2000 г. бяхме 15-16 човека. Тогава от гледна точка на управление на ресурси – пари и хора, беше лесно. Тогава нямаше пари, но и липсваше голямото натоварване от днес.
А по средата?
Мислено за мен той е след 2000 г., когато купихме ВЕЦ „Петрово“ и 2002 г. след покупката на „Инертстрой- Калето“ стана още по-трудно, защото през този период започнахме да създаваме сериозните активи на предприятията ни „Ариел“ и „Инертстрой-Калето“. Продължавахме да се учим в управлението на хора, а те започнаха да се увеличават доста бързо за нашите дотогавашни възприятия. Започнахме да се учим да управляваме доста по-големи парични потоци. Банките взеха да ни вярват – започнаха да ни предлагат и отпускат все по-големи кредити.
През този период – до към 2012-2013 г. беше периодът на натрупване на по-сериозния ни капитал, на взимане на по-големите кредити и лизинги за нашия мащаб, на тежките изпитания – особено след световната криза през 2008-2009 г. Помните ли тогава, че премиерът ни Сергей Станишев каза в навечерието на 2009 г., че „световната криза няма как да ни засегне“? Всички знаят, че това не беше вярно. Ние обаче успяхме да излезем и от тази криза. Беше ни трудно, но успяхме да го направим сравнително успешно и без да се изложим пред кредитните институции. Но сега, от позицията на времето, разбирам, че ни е било още по-трудно от началото. Заетите при нас вече бяха над 100 човека, кредитите и лизингите през април 2009 г. бяха 9 000 000 лева и те трябваше да се погасяват!
Този междинен етап приключи чак през 2015-2016 г., когато успяхме да разтоварим това бреме към финансиращите институции. Тогава намалихме значитено кредитите и лизингите. И плавно започнахме да се подготвяме за третия етап от развитието си, в който се намираме в момента.
Говорите за нов етап, а с какво започва той?
Става дума за нов тур от инвестиции – хотеският комплекс „Ариел“ и избата „Шатони“, която живот и здраве се надявам да открием скоро. Проектирали сме жилищна кооперация във Враца и чакаме разрешение от общинската управа, за да я реализираме до края на годината.
Този етап е по-труден от предходните два, защото много по-трудно започна да се инвестира в България. Като финансиране е по-лесно, тъй като изградените от нас бизнеси през тези почти 30 години, ни дават увереност и банките по-лесно ни отпускат финансовия ресурс, който бихме поискали. Канят ни ежемесечно, защото не сме се изложили. В момента кредитите се предлагат с ниски лихви и е много изгодно да се инвестира, но... „климатът за инвестиции“ не е добър у нас. В последните години трудностите се създават от администрациите. Много тежко се изминава пътят от идеята, през същинския проект, разрешителното за строеж до въвеждането на обекта в експлоатация. Този път образно казано се удължи, направиха се още много препятствия за разлика от преди. Има едно хубаво нещо: през годините не съм имал никакви пречки от Община Мездра, тъй като основните ни инвестиции са тук. Сега поискахме да инвестираме във Враца – имаме желание да построим жилищна сграда с около 2 500 квадратни метра разгъната площ, отношението е същото.
Искам да направя разграничението между работата на общинските и държавните администрации. Общинските работят малко по-гъвкаво и осъзнават, че инвестициите са в полза на хората и на местата, в които влагаме парите си. Държавните чиновници ни гледат малко по друг начин, но ние не сме печалбарите, които на всяка цена и с всички средства трябва да бъдат притискани. Местните администрации разбират, че това, което правим, не го правим само за себе си!
На колко човека давате работа?
В момента са около 200. Смятам към тях и хората, наети в оранжерията „Озирис“ при големия ми син Цветан. Той си управлява предприятието сам, но сме в един отбор и се подкрепяме взаимно през годините.
Интервюто ще намерите в петъчния брой на "Конкурент" - вестникът на Северозапада.
