Цветан Бичовски е следващият ми събеседник в традиционната рубрика, която излиза почти от 3 години на страниците на вестник „Конкурент“. Той няма мачове за мъжкия тим на врачанския Ботев, но като играч на долните формации влиза в юношеския национален отбор. Бичовски е на трето място във вечната ранглиста по брой мачове с екипа на „лъвчетата“ – има 36 мача с тях. По ирония на съдбата и заради превратностите на съдбата е изиграл над 200 срещи в „Б“ група с екипа на Академик /Свищов/, със същия клуб има и 10 двубоя в „А“ група. Бичовски е поредният интересен събеседник, с който ви запознавам, благодарение на издателя на „Конкурент“ – Димитър Николов, който подкрепя усилията ми да разказвам интересни истории от миналото на футбола във Враца.
Рубрика на Георги Александров
От 1977 до 1981 г. Цветан Бичовски играе за свищовския Академик, където следва висшето си образование. Въпреки събраните добри футболисти обаче, първата година тимът изпада от елита. „Играх с Курбанов, Фиданов, с Петко Петков от Стара Загора, Весо Евгениев, Панделис Белцос, Парчанов. Отборът беше добър, но изпаднахме и играхме в „Б“ група“, спомня си събеседникът ми. После – от 1981 до 1983 г. изкарал в Разград, завършил кариерата си в Мездра в местния Локомотив, на 26 години. Поритвал в отбора на ЧЛК, с който влязъл във „В“ групата, както и в Рогозен – където се събрал с Вандо Радославов и Данчо Маринов.
„Имам колекция от медали – имам златен от турнира „Дружба“ от 1977 г., две години по-рано взехме бронзов медал от турнир в Корея, а съм и вицеевропейски шампион от Брюксел. По мое време канеха юношеския национален отбор за контроли и турнири, защото бяхме име. Не е като сега – да играем с Гирбалтар“, казва с горчивина Цветан Бичовски.
Той си спомня с радост, че по онова време юношеските формации на Ботев били страшилище за противниците. „Бяхме много силни – Емил Младенов, Валето Кръстев, Пламен Ценов, който сега е главен готвач на атомната електроцентрала. С него е свързано привличането ми в юношеския национален тим. Селекционерът Цветан Илчев беше дошъл да го гледа. Беше го харесал заради гола, който направи на Славия от 30 метра. Треньорът дойде във Враца на мача ни с ЦСКА да го гледа, но Пламен беше нарушил режима предната вечер и се изложи, а аз играх като отвързан. Илчев ме хареса и ми каза: „Докато аз съм треньор, ти ще играеш в националния отбор!“ После треньор в тази гарнитура ми беше и Христо Андонов, който ме остави. Така изиграх 36 мача с националния юношески тим на България. Сега Пламен ме бъзика, че съм обиколил цяла Европа, благодарение на него“.
Цветан Бичовски си спомня и за един гаф, който направили с Георги Димитров-Джеки. „С него бяхме в една стая по лагерите. На европейското в Белгия Гошо пусна водата в банята и забравил да я спре. Загледахме се в телевизора и докато да видиш, апартаментът ни се наводни. Освен нашия, имаше и в съседния. А водачът ни Никола Аладжов ни вика: „Момчета, добре, че хотелът не е правен с български цимент- щеше да прокапе на долния етаж, а там са машините и печките в кухнята“, казва събеседникът ми.
Настоящето му е свързано със спокойствието на английската столица. Не иска да се връща назад, доволен е от битието си в Лондон. Сега прави обиколки около стадиона на Тотнъм Хотспърс.. Затова казва, че живее наблизо до дома на „шпорите“, но обикаля и "арената" на "топчиите" на Арсенал.
