Цветан Бичовски е следващият ми събеседник в традиционната рубрика, която излиза почти от 3 години на страниците на вестник „Конкурент“. Той няма мачове за мъжкия тим на врачанския Ботев, но като играч на долните формации влиза в юношеския национален отбор. Бичовски е на трето място във вечната ранглиста по брой мачове с екипа на „лъвчетата“ – има 36 мача с тях. По ирония на съдбата и заради превратностите на съдбата е изиграл над 200 срещи в „Б“ група с екипа на Академик /Свищов/, със същия клуб има и 10 двубоя в „А“ група. Бичовски е поредният интересен събеседник, с който ви запознавам, благодарение на издателя на „Конкурент“ – Димитър Николов, който подкрепя усилията ми да разказвам интересни истории от миналото на футбола във Враца.
Рубрика на Георги Александров
Няма да крия, че познавам Цветан Бичовски още от времето, когато беше шеф на данъчната служба във Враца. Това е от преди 20 години. После той стана и председател на областния съвет на БФС във Враца. През последните 5-6 години обаче живее със съпругата си в Лондон и както самият признава „вече станахме англичани“.
„Започнах в Ботев при децата с треньор Симеон Къчовски. В отбора тогава беше и Цветан Йончев. След това в младшата възраст наставник ни беше Илия Драгомиров. После треньор ми беше и Петър Каменов. През 1975 г. заминах за ЦСКА“, връща се назад във времето Бичовски.
Междувременно през 1974 г. дебютира за юношеския национален отбор, където харесват играта му. Събеседникът ми е играл като ляв краен защитник – пост, който и тогава, и днес не е сред най-популярните във футбола, затова добрите играчи за него се търсят. „Дебютът ми беше срещу Румъния в Оршова. После изкарах 2 години при юношите на ЦСКА. През 1976 г. станахме първи в турнир на Канарските острови – Лас Палмас. У нас спечелихме титлата през следващата 1977 г. През май същата година станахме първи на турнира в Кан /Франция/“, спомня си Бичовски. Той уцелил да играе в националния юношески тим с генерация, в която влизат централните защитници Георги Димитров-Джеки и Веселин Балевски, десен бек Цветан Илчев, в средата на терена: Георги Славков, Димитър Аргиров, Андонис Белцос, а напред – Бойчо Величков, Руси Гочев и Костадин Костадинов.
На европейското първенство за играчи до 19 години през 1977 г. в Белгия българите стават вицешампиони, като губят нещастно финала. Достигат до там след тежък бараж срещу Полша – 0:0 като гости и 1:0 в България. „Бяхме в една група с Италия, Швеция и Холандия. Паднахме в първата среща от италианците с 1:2. После обаче бихме Швеция с 4:1, а холандците ги излъгахме в 90-та мин. с попадение на Руси Гочев. Благодарение на това, че Италия направи равен и загуба, ние станахме първи в групата. От 16-те отбора на полуфиналите се класираха само победителите. Така стигнахме до мач срещу ГФР, които бихме с 3:1. На финала се срещнахме с Белгия, от които паднахме с 1:2. Мачът се изигра на несъществуващия вече стадион „Хейзъл“. Поведоха ни, ние им изравнихме и после пропуснахме 7-8 положения, а те спечелиха титлата след едно меле“, връща се назад във времето Цветан Бичовски.
Така „трикольорите“ пропускат да станат за трети път първенци на Стария континент, където са били през 1969 и 1974 г. А днес се радваме на успехите на младите ни футболисти, когато... успеят да се класират за голям форум. Всъщност и това не са правили през последните години.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
