На 21 април се навършиха 99 години от учредяването на футболния живот във Враца. Пресилено е да се каже, че на 21 април 1921 г. е създаден сегашният Ботев, но нищо не пречеше на ръководството на футболния клуб да отбележи рождения ден на дружеството. Все пак той е наследник на дружеството, създадено преди почти век. Не е зле обаче онези, които ръководят клуба, да знаят, че той има славна история, която е надживяла не един и двама шефове, защшото всичко е било в името на Ботев /Враца/.
Благодаря на издателя на „Конкурент“ Димитър Николов, който ми даде възможност да разкажа и тази история. Тя нямаше да е толкова цветна, ако не бяха фактите, описани от Илия Панев - треньор №1 във Враца за изминалите 100 г.
Рубрика на Георги Александров
Продължава обзора на футбола във Враца. Досега публикувахме три очерка за първите стъпки.
Можете да ги прочетете тук, ако сте пропуснали поредицата досега:
След 9 септември 1944 г. и промяната на политическата система у нас се развиват определени процеси, в които футболът се превръща в зрелището, от което народът има нужда. През 1945 г. е учредено физкултурното дружество Ботев, а негов председател е Ангел Найденов. Врачани обаче не стават победител в областта, падат от съименника си от Бяла Слатина. Провалите следват отбора и през следващите 2 г.
През 1948 г. Ботев попада в северозападната група, в която си прави компания с плевенските Спартак, Генерал Заимов и Локомотив, Кърпачев /Ловеч/, Генерал Копчев /Свищов/, Христо Михайлов /Михайловград/ и Спартак /Лом/. Годината е знакова за Враца, тъй като в източната част на града е направена първа копка на стадиона, който ще бъде завършен и открит след 9 години.
През 1949 г. Ботев изчезва от картата, като го сменя Динамо. Клубът е закрит след катастрофална загуба в Плевен с 0:9, а партийната организация решава да реорганизира изцяло спортния и в частност футболния живот. Изграждат се профсъюзни дружества и доброволни спортни организации: Спартак, Динамо, Червено знаме, Септември, Торпедо и Локомотив.
През 1950 г. Динамо /Враца/ се ръководи от треньора Димитър Николаев, който предвожда амбициозни футболисти като: Валентин Теофилов, Иван Димитров-Джуката, Любен Стоилов, Леонард Халачев-Лорчо, Костадин Халачев-Трънчето, Димитър Киров-Джуджо, Димитър Сарафск, Георги Кръстев-Готето, Николо любенов-Шоката, Иван Коцев-Жината, Цено Ценов-Лабавия, Тома Младенов, Борис Йолов. Част от тази селекция е и бъдещия легендарен треньор Илия Панев-Пунди, който е вратар, но има завидни умения в спортната гимнастика. Негов съвременник ми е разказвал, че Панев бил неукротим, а за да докаже своята гъвкавост се изправил на надолу с главата върху фасадата на висшето училище в София, докато следвал.
Иначе Динамо завършва на осмо място в Северозападната група през 1950 г. През следващата е десети, а градският съперник Спартак завършва трети, като разликата между двата тима е само 7 точки.
Именно на ДСО Спартак се пада ролята през следващите години да радва врачанските привърженици на футбола. В неговите редици играят: Христо Младенов-Гуци, Кирил Ставрев, Николай Ганков, Иван Антонов, Дочо Дишовски, Димитър Ценов, Иван Маринов, Трайко Ефремов, Ангел Първанов, Петър Пуев, Иван вяасилев, Любен Стоев, Кръстю Димитров, Димитър Цеков, Петър Геров, Иван Александров, Димитър Ванков, Христо Петров, Йордан Митов-Съботай, Тодор Романски, Георги Кръстев, Любомир Коцев-Ибро, Богомил Гатев.
Въпреки талантливото поколение, все нещо не достига на Спартак да изведе врачанския футбол извън третата дивизия. Самочувствието с всяка изминала година нараства, а отборът играе все по-решаваща роля. Според Илия Панев между 1950 и 1956 г. в ДСО Спартак играят 46 футболисти.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
