Преди дни, на 21 април, се навършиха 99 години от учредяването на футболния живот във Враца. Пресилено е да се каже, че на 21 април 1921 г. е създаден сегашният Ботев, но нищо не пречеше на ръководството на футболния клуб да отбележи рождения ден на дружеството. Все пак той е наследник на дружеството, създадено преди почти век. Не е зле обаче онези, които ръководят клуба, да знаят, че той има славна история, която е надживяла не един и двама шефове, защшото всичко е било в името на Ботев /Враца/.
Благодаря на издателя на „Конкурент“ Димитър Николов, който ми даде възможност да разкажа и тази история. Респект и пред Илия Панев, най-добрият футболен треньор на Враца за изминалите 100 г. и първият събирач на футболна история.
Рубрика на Георги Александров
Футболът във Враца не е от вчера, а първият опит да бъде очертан е направен от покойния Илия Панев. Именно книгата на Старшията – „Враца и футболът“ /1997 г./, както ласкаво наричат треньор №1 на Враца за всички времена, е считана за футболната библия на града и региона. Там могат да се открият много факти за първите стъпки в най-популярния спорт.
Според Панев, врачанският клуб Орел е полуфиналист в първото издание на родното първенство през 1924 г. Тогава организацията не предвижда дълга надпревара, а турнир, чиито победител печели „царската купа“. В тази надпревара врачани участват с 2 отбора – Орел и Чеган, а Ботев не успява да се включи в състезанието. Местното дерби е спечелено от Орел с 6:0, следва убедителна победа с 4:0 и над ломския Ураган. На 5 октомври 1924 г. врачанските орли посрещат пернишкия Кракра, а в състава им са: вратарят Тодор Чернев и полевите играчи Георги Райтер, Георги Червара, руснакът Жени Волков, Крум Найденов, Петър Кръстев-Пачо цигулката, Михаил Панайотов-Мичо, Любен Цеков, Георги Мокриев, Тодор Бърборски и Симеон Тодоров-Мончо. Врачани и перничани заформят здрав сблъсък, който завършва 0:0. На следващия ден двата тима се изправят отново един срещу друг, като „орлите“ бият с 2:1 с късни попадения на Панайотов и Тодоров, с което се класират за полуфинала. Седмица по-късно врачани падат в Пловдив с 0:5, тъй като са уморени от сблъсъците с перничани, а и се друсат във влак в деня на мача.
През 1925 г. първенството вече се организира в няколко дивизии. Във Врачанската участват два местни отбора, защото Ботев пропуска и тази надпревара. Чеган отпада след 0:1 от Ботев 22 /Фердинанд, сега Монтана/. Орел се справя с Цар Крум /Бяла Слатина/ след 3:1, а след това бие и Орел 19 от Оряхово с 2:0. Като шампион на областта гостува в Дупница на местния Левски, от когото отпада след 1:5.
През следващите няколко години врачани нямат успехи, като на преден план в региона излизат клубове от Лом и Бяла Слатина. Неуспехите не са случайни, в отборите играят офицери, които са ангажирани с войскова дейност, а и застаряват. В този период има бум на махленски отбори във Враца. Появяват се Спортист, Бенковски, Трикольор, Палестиня... Фрагментирането обаче не е добър процес, затова през 1928 г. Ботев и Орел се обединяват в нов спортен клуб Ботев-Орел 1928. А докато врачани узреят за обединение, Лом печели първенствата в региона.
През юни 1930 г. във военния клуб на Враца се обединяват две от дружествата Орел и Чеган, което води до новото дружество ОЧЕ 30, както ласкаво го наричат привържениците. В състава му влизат вратарят Перикъл Пешев и полевите играчи: Ангел Георгиев, Константин Мицев, Владо Езекиев-Владиката, Тодор Христов-Старото, Борис Цонев-Цонката, Климент Симеонов, Никола Йончев-Бабата, Александър Младенов, Тодор Цветков-.Чиплата, Атанас Тодоров-Тачо, Георги Райтер, Павел Грънчаров, Атанас Атанасов-Цимбика, Стефан Теофилов-Черния. Клубът е имал две формации – за мъже и за юноши. През 1932 г. уставът на Орел-Чеган 1930 е потвърден. Дружеството развива футбол, лека атлетика и ски, а цветовете му са бяло и черно. Развива дейност до Втората световна война.
През 1930 г ОЧЕ губи във финала на дивизията във Видин от местния клуб Виктория 23 с 0:1. През следващата година, след като се справя с противниците в региона, тегли „късата клечка“ и гостува в Хасково от местния клуб България с 2:6.
През 1932 г. Орел-Чеган 30 отстранява Ботев с 3:1 и Левски /Лом/ с 2:1, но в първия кръг на първенствотогостува в Плевен на местния Победа, на когото отстъпва с 2:3 – головете са на Мицев и Цонев, но не стигат за нещо повече от почетно поражение.
Това е годината, в която България печели Балканската купа в Белград, а националите са поканени за приятелски мач във Враца. Мачът се превръща в градски празник и въпруки загубата с 0:2 Орел-Чеган 30 оставя добри впечатления с изявите си на терена.
Къде са тренирали футболистите
Според книгата на Илия Панев „Враца и футболът“, футболните терени и поляни за тренировки в града са били малко. Топката е блъскана на: Стария пазар – срещу Бубарската станция; двете могили, зад ПТГ „Н.Вапцаров“, „джафер бахча“ – срещу дома на туриста, игрището на 35-и Пехотен полк.
Тренировките са се водели от най-опитният на терена. Тожй е бил и треньор и капитан. Най-често играчите правили по 5 обиколки на терена и после играели по между си. Капитанът трябвало да урежда и приятелските срещи. Историята помни Ангел Георгиев, който като капитан на Орел-Чеган 30 често е целувал ръка на митрополит Паисий, тъй като врачанският владика осигурявал средства за патуването на отбора. Иван Тодоров-Музо бил капитан на Ботев, а М.Панайотов – на Орел.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
В следващия брой: Между 1924 и 1944 г. Враца се оформя като един от най-старите центрове, в които се развива футбол. Сред тях са София, Варна, Пловдив, Ямбол, Бургас и Плевен...
