Приятел на 18-годишния Тодор Йорданов публикува на страницата си във Фейсбук стих в памет на момчето. Близки и съученици на пребития младеж скърбят безутешно за загубата му.
„....Наш приятел се спомина,
искахме да го събудим,
но още същия ден почина.
Исках да го върна, но съм просто човек,
не исках в последната ни среща той да е в ковчег.
Но това е съдбата, тя не казва кой ще вземе,
никой не искаше тя точно него да ни отнеме.
Тошко, никога няма да те забравим,
пак ще се видим някога, но в друг свят.
Сега е време да напуснеш този ад.
Дано поне там си щастлив повече от тук,
усмихвай се на смъртта, дори напук.
Класната стая днес беше празна,
в нея липсваше един,
не искахме така с теб да се разделим.
Никой не искаше да става така,
Вечно твои - XII „А“...“
Марто Петров, съученик на Тодор
