От игла до конец.
От стар елек до нов век.
От единица до стек.
От студ до пек.
След сутрешна бременност
слънцето бебе поплаква.
Дневната бедност от парчето ум отхапва.
Вниманието отлита в топка кълбо задачи
и характера залита след себе си спомени влачи.
Грачи като гарван, но никой не слуша.
Знам, с погнуса идва апетит, но от порцията не ще да вкуся.
Времето е съдия изпълнител в съда на бюро,
щом отмине и той не ти остава нищо друго.
Грубо се държи, все пак е почитан,
но ако прекали с делата от съда ще бъде изритан.
Съд подводен и път огромен.
Огнен спомен топи леден блок безформен.
Човек е лед, и се топи, макар и борбен.
Дава храброст - не получава орден.
Късно е, остана малко до залес,
и е близо да възцари тъмното царство на Хадес.
Нощния престъпник изгрява и гледа резултатите.
Хора спят, той ги пали с факлите, лъчите му слаби
всъщност са най-силни, разкрива хулигански прояви -
празни бутилки.
Той знае, той е ТЯ !
Нощния призрак, това е ярката луна.
Емил Тошев, Враца
