Бурята се чуваше със глухия си тътен,
идваше насам със вятъра попътен.
Идваше със нейната романтика в ръка
и носеше стихийната си красота !
В миг светкавица разпра небето,
а на мене ми се разтуптя сърцето…
О, колко много и величествена красота
виждах пред очите си сега…
Гръмна и се спря !
Настъпи тишина !
Удари капка, после две и три,
започна да вали…
И небето жално се разплака,
черен облак прати ледена атака !
Връхлетя градушка и допълни страшната картина !
Удари силно, после леко поотмина…
Но плачът небесен продължи,
водата се събра, потекоха реки.
Всичко бе покрито от завесата дъждовна,
а мълниите светеха със ярка светлина любовна…
Стоях и гледах как красивото небе
изливаше сълзите си като дете…
Поплака то, поплака и се спря,
разнесоха облаците и изгря Луна…
И отмина бурята със нейната романтика в ръка,
Отиде си със нея и стихийната ѝ красота…
Тя се чуваше далеко с глухия си тътен,
отнесе я, не я остави вятърът попътен…
Иван Йотов, на 18 г., завършил ПМГ „Акад. Иван Ценов“ Враца
