Родината ни мила,красна
май за нас е някакси неясна.
И това, че имаме да върнем заем
май за съжаление не знаем.
Гората ухаеща, зелена
от чуждоземци е пленена.
И без грам смут и срам
продаваме я на килограм.
А България плаче разделена
от други застроена,
а ний не плачем, нима не знаем,
че е нужно само да я припознаем.
Много тъжно ли ви стана
като счупихте си порцелана ?
Но не можете сълза дори
да отроните, когато тя гори.
Ах...продадохте я за пари.
Сърцето и в пурпурно кърви.
Защо не може да привикне,
народ държавата си да обикне.
Мари-Стефани Ивайлова Стефанова, 18 години, СОУ "Христо Ботев"
снимка: Мари-Стефани Ивайлова
