Широкото разпространение на дините и пъпешите се дължи на отличните вкусови, хранителни и лечебни качества на плодовете. В месестата част на динята има 5.5-10.6% захар, съставена от захароза, гликоза и фруктоза, пектинови вещества, целулоза, витамините В1, В2, С, РР, фолиева киселина и каротин. Съдържа много вода, която утолява жаждата в жаркото лято. Известно е и диуретичното действие на динята. Препоръчва се за ядене при отоци, свързани със заболявания на сърдечно-съдовата система и бъбреците. При заболяване на черния дроб диненият сок освен, че спомага за отделянето и изхвърлянето на течността от организма, но и подхранва чернодробната тъкан с лесноусвоими захари. Подхранва полезната микрофлора на червата, отделя холестерола от кръвта, оказва и противосклеротично действие.
Динята се прилага и при лечение на хроничен запек заради съдържащите се в нея магнезий и фина целулоза. Освен това тя регулира перисталтиката и стимулира отделянето на жлъчен сок.
