От нашата България отказа ли се вече
или патриотщината ти от часовника изтече ?
Като злато беше зад стъклото твоя пясък,
но от лъжите ти изгуби своя светъл блясък.
А тя повярва в твоята "искрена" подкрепа,
нашата красива, робска майка клета.
Но не бой се, аз ще си остана там до нея,
а на теб предателската песен ще изпея.
И дори да плачеш, и дори и да се мъчиш
в съзнанието страхливо оставаш да се гърчиш.
Защото ако преди целуваше я с устни алени,
сега докосваш ръцете и от теб предадени.
А това от теб така ме покрусява, отвращава,
да те удрям и да ти крещя ме принуждава.
И нека да се пръснеш от гласа ми мощен.
О, да, той ще те погълне като мрака нощен!
Мари-Стефани Ивайлова Стефанова
17 години , СОУ "Христо Ботев" - Враца
