Да си!
Да си истината във лъжата,
да си погледа на слепотата.
Да си думи във мълчание,
да си добрина без основание.
Да си някакво влечение,
да си даже вдъхновение.
Да летиш, но да не грачиш,
да продължиш, дори и да се влачиш.
Да си свобода, въпреки окови,
да си хора за борба готови.
Да се смееш, въпреки сълзите
и да оставиш си следите.
Нека вечността да те запомни,
нека думите за теб да са огромни.
И когато си велик си припомни,
какво е трябвало...да си!
Мари-Стефани Ивайлова Стефанова, ученичка от XI клас в СОУ "Христо Ботев", Враца.
