Сирийската фамилия Фехат, която дни преди нова година беше прийтена в Лопушанския манастир, замина за Германия.
Преди да отпътуват бежанците от град Алепо оставиха своята благодарност към страната и към монасите в сметата обител. 20-годишният Ферхат, най0голямото дете на семейството, посвети песен на добротата на българите. Написал я върху стената в трапезарията.
Текстът е на арабски, в превод той звучи така –
"Когато в мълчание наблюдаваш лицето на Луната, разбираш защо
Бог я е създал. Когато във възхита наблюдаваш лицето на
Слънцето, разбираш защо Бог го е създал. Когато в единомислие се
молиш с приятел, тогава разбираш, че бог е между Вас."
"Тръгнаха си от манастира с благодарност, любов и
признателност. Всички тук пиреха тези хора с любов.”, уверява игуменът на манастира.
