Недей, народе, ме забравяй,
но те моля, ме прощавай,
за това, което искам да ти кажа,
за това, че от теб ще се откажа.
Аз със гордост да се бия,
а сега от болки да се вия.
И не там на бесилото умрях,
а сега, когато виждам твоя грях.
Тя, България пак е укротена,
от алчността ти поробена.
Пак е там, кърви и плаче
сякаш стене малко пеленаче.
И за тези думи не ме мрази,
a злобата си грозна укроти.
Нека народът се не колебае,
иначе за свободата само ще мечтае.
Мари-Стефани Ивайлова Стефанова, ученичка от XI клас в СОУ "Христо Ботев", град Враца.
