Дългогодишният домакин на ПОФК „Ботев” /Враца/ Емил Асенов носи въдиците със себе си и по време на лагери на футболистите, стига те да са на място около, което има водоеми. Всяка събота и неделя, когато не е ангажиран с футболния тим, хваща такъмите и се отправя към някоя река или язовир.
„Във Врачанско почти не остана място, където да се лови риба. Обикновено ходя на Искър край Мездра, на Огоста до Громшин и на Ботуня край криводолските села. Преди 2 г. във врачанския язовир съм хващал щука 10.300 кг. Вадил съм и шарани по 12-13 кг. Сега обаче там рибари не ходят, което е жалко”, разказва Асенов. За Емил, а и за мнозина негови авери, риболовът става все по-скъпо удоволствие.
„Като дадеш за червеи 10 лв., за жито и кутия царевица, а трябва да отделиш средства за път… Всичко това се отразява на семейния бюджет”, казва домакинът на футболистите. Любимата му рецепта е с бяла риба, която се лови на язовира до село Върбешница.
