Продължаваме да ви представяме славни футболисти, обличали екипа на врачанския Ботев и радвали публиката на стадион „Христо Ботев“. С огромно удоволствие ви представяме следващият играч в рубриката – Емил Младенов. Той е роден на 19 септември 1955 г. в село Бели Извор. Нападателят играе във всички гарнитури на Ботев /Вр/ до 1974 г. Една година изкарва в ЦСКА като войник. За Балкан /Ботевград/ и Червено знаме /Павликени/ натрупва 200 мача в тогавашната „Б“ група и реализира над 70 гола. Има 23 срещи в за юношеския национален отбор, където записва 11 попадения в контроли и официални мачове. Стрелецът става емблематичен играч на новосформирания в началото на 80-те години ФК Строител. В момента продължава да е близо до футбола, секретар е на ОС на БФС в града под Околчица.
Емил Младенов е роден на 19 септември 1955 г. в село Бели Извор. Любимото му занимание откакто се помни, е ритането на топка в школския двор с другите хлапета. Във времето без компютри и смартфони, футболът е най-голямото развлечение за малчуганите. Повратният момент, който определя бъдещето му, е мач между отбора на училището от Бели избор и детския тим на Ботев във Враца. Двубоят сензационно приключва 9:2 в полза на гостите, като основната заслуга за това е на Младенов, нанизал цели 7 попадения. Логичното се случва. Още на следващия ден през далечната 1968 г. той вече е част от школата на врачанския клуб, като първи треньор му е Красимир Данов-Каро, а после при младшата възраст голямо влияние за развитието на таланта му оказва и Янко Драготинов-Янко Сърбина.
Следват незабравими двубои с юношите в елита на България, като сблъсъците при старшата възраст се играят пред пълни трибуни – над 20 000 зрители аплодират изявите на младежите в срещите, които тогава се провеждат преди тези на мъжете и за феновете това си е истински футболен празник. Един от тези двубои е срещу ЦСКА през 1973 г., когато Емил Младенов и съотборниците му печелят бронзовите медали.
Дербито между есенния първенец Ботев /Вр/ и миналогодишния шампион ЦСКА пълни стадиона. Дълго време играта е равностойна, преди ботевци да покажат на какво са способни, В тогавашната преса пише „само за 5 мин. истинска пролетна буря връхлетя съперника, който изпадна в „нокдаун”. Цветан Йончев, Емил Младенов, Димитър Ефремов и компания създават 3-4 идеални ситуации, но като по чудо не вкарват. Нещата си идват на мястото през втората част. Емил Младенов вкарва от 35-метров фаул покрай стената в десния долен ъгъл и вдига на крака многохилядната публика. В последната мин. се случва най-красивия момент в сблъсъка. Пробив на Йончев по крилото завършва с центриране към връхлитащия Младенов, който от въздуха бележи майсторско попадение от висока класа за крайното 2:0. Преди това пропуски правят Ефремов и Валентин Луканов. Гостите завършват мача с 10 души, след като е изгонен капитанът им Веско Бояджиев. Материалът в „Отечествен зов” е озаглавен „Златна победа за юношите”.
Бронзовите медали при невероятно силната конкуренция извоюват вратарят Пламен Илиев от Криводол, десният бек Тони Младенов, централните защитници Валентин Луканов и Васил Петков, Тодор Митов, Цветан Йончев, Димитър Ефремов, Георги Георгиев, Любомир Младенов, Емил Младенов, Валето Георгиев от Криводол, Атанас Костов-Руди, Валентин Караконски от Галиче, Валето Кръстев, Валето Милчев, Пламен Ценов, който сега е майстор-готвач в базата на АЕЦ във Врачанския балкан. Треньор на тези талантливи момчета е Димитър Ангелов. Наградата за спечелените отличия е тържествена вечеря в най-престижния по това време ресторант „Хемус”, там ги води директорът на ДЮШ - Павел Нинов.
Паметен за Емил Младенов ще остане деня през 1971 г., в който легендарният Николай Бакърджиев-Баката му предава фланелката си на мача срещу Левски, когато той е едва 16 години. От столичните грандове започват да ухажват Младенов доста преди казармата. Панагонов от Славия пристига във Враца със своя „Запорожец”, за да го вземе след препоръка и от Иван Илиев, който играе с врачанина в юношеския национален тим. Баща му обаче не го пуска, тъй като е едва втори курс и не е сигурен дали ще завърши образованието си в столицата.
В следващото издание на рубриката ще ви разкажем за подвизите на Емил Младенов в юношеския национален отбор и следващите предизвикателства пред него.
