Днес, на 16 април, се чества денят на Конституцията, празнуват и българските юристи. Датата не е избрана случайно - на 16 април 1879 г. Великото Народно събрание приема Търновската конституция. На практика учредителното събрание във Велико Търново поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано въз основа на Берлинския договор, като в него участват 229 депутати. Документът е подписан единодушно от всички парламентаристи. Сред тях има и един велик гражданин на Берковица – Михаил Първанов. Днес ви разказваме интересни истории, свързани с него, за да покажем, че Северозападът е раждал и продължава да е люлка на велики хора.
Георги Александров
Михаил Първанов, народен представител в Учредителното народно събрание, родоначалник на фамилията Михалови-Първанови, която се ползва години наред с уважение в Берковица.
Свидетелествата за това са много. В местния исторически музей има чаша, подарена на Михаил Първанов от княз Александър Батенберг при гостуването му в града под Ком на 16 септември 1879 г. Роднините на първенеца казват, че височеството е нощувал именно в в дома на народния представител.
От чашата вино е пил Батенберг, а тя и досега се пази в музея. Заедно с нея в експозицията е и портретът на княза – същият, който беше купен наскоро от културния министър Боил Банов на аукцион в Европа.
Заради приноса си към България и родния си град, Михаил Първанов е погребан в двора на местната църква „Успение Богородично“. До него е положена и съпругата му Виктория. Двамата са дарители на олтарната врата на църквата в Клисурския манастир – това може да се открие по надписа /поставен долу, вдясно/.
Михал Първанов, както наричали берковчани своя съгражданин, е баща на трима синове. Един от тях е ген. Първан Първанов – герой от Първата световна война и изключително близък на цар Борис ІІІ.
Неговият внук – Борис, който е наследник на сина му Петър, е изпратен от Народния съд за 3 години и половина затвор. В мотивите на трибунала са, че като главен редактор и собственик на берковския вестник „Ком“ Борис Михайлов е „предизвикал ІІ световна война“.
Праправнук на Михаил Първанов е врачанският адвокат Михаил Димитров.
Иван Вазов осъжда кучето на Михал Първанов на смърт
Михаил Първанов се прочува и като собственик на осъдено на смърт куче. Съдията, издал тежката присъда, е Иван Вазов. Патриархът на българската литература по това време бил мирови съдия в окръжното съдилище в града под Ком. Присъдата е издадена на 12 април 1880 г. „Кучето на Михаил Първанов да се убие, съгласно духа на чл.170 от Отоманския наказателен закон и овчарят Георги пчилинджията от с. Слатина да плати възнаграждение на Еленко Атанасов 180 гроша“, отсича магистратът Вазов.
Историята, която сега изглежда забавна, обаче е била доста кървава. Песът на Михаил Първанов пазел пчелина му в село Костенци. За кучето и кошерите се грижел Георги, но вместо да пази меда кучето нападнало стадото на Еленко Атанасов и натръшкало 7 ярета и 8 агнета, а още 4 били на път да издъхнат след „радостта от остри зъби“.
Тъй като преди 130-140 години посягането на стоката е било углавно престъпление, Вазов изпратил призовки за Михал /както наричали Първанов в Берковица/ и за Еленко. На 2 април било първото заседание на съда. На площада и в кафенето в Берковица шумно обсъждали трябва ли да се търси вина – някои укорявали Михал, че е оставил подивялото си куче да пази пчелина му, други обсъждат Еленко – как така се оставя без човек цяло стадо? Изборните членове Гоца Първанов, Герасим Истатиев и Ценко Петров се прибрали рано в съдилището, за да не се влияят от споровете и внушенията.
Заради пропуски, делото било отложено за 7 април, когато започва ново заседание. И този път, както предишния, няма адвокати. Съдът обаче бил доволен, защото процесът щял да приключи бързо. При разпитите се разбира, че предния ден кучето се нахвърлило на друга кошара и убило „изимелче“ /млада овца – б.р./. За свидетел е извикан и стопанинът, оставен да се грижи за пчелина – Георги Пчелинджията. Той така и не пожелава да се яви на делото.
След дълго изслушване на свидетели, съдия Вазов диктува решението си:„Кучето на Михал Първанов да се убие…“
И двете страни по делото остават доволни от решението, само някои берковчани недоволстват, че не Михал ще плаща обезщението.
По-късно с това дело от интерес се занимава и Алеко Константинов. Като млад адвокат му е интересно, защото съдът стоварва наказание на кучето. „Обяснени ли са му правата, било ли е кучето наясно с тежката си участ“, пита Щастливецът.
Сюжетът с делото е използван от художничката Селма Тодорова в нейната картина „Право седи, криво съди, млад кадия“. На платното е изобразен младият председател на съда Иван Вазов, пострадалият Еленко, както и самото подивяло куче.
Герой от 4 войни е от същия род
Героят от 4 войни Първан Първанов е син на Михаил Първанов. Роден е през 1867 г., завършва гимназията в Лом и се дипломира в първия випуск на Софийското военно училище. Заминава за Петербург, за да завърши генерал-щабната академия на Русия. Едва завърнал се в България, Първанов отива на фронта, за да се бие през ноември 1885 г. в Сръбско-българската война, а след това в Балканската, Междусъюзническата, Първата световна. Той ръководи боевете по линията Кара агач /Люле Бургас - Бунар Хисар/. В тях той бил ранен тежко в крака. Боевият командир обаче не останал дълго в дома си - започнала Първата световна война. Той вече имал чин полковник и го назначили за командир на най-елитната част на армията - ІV артилерийски полк. С полка си участвал в решителните боеве при Тутракан. Негов племенник - синът на брат му Тодор - поручик Марко Първанов, летец, свалил противников самолет над България и спечелил първата въздушна победа в историята на родната бойна авиация. През 1919 г. генерал-майор, Първан Първанов бил принуден да се оттегли от армията. Защото по силата на Ньойския договор числеността на българската армия трябвало да бъде намалена. Така генералът излязъл в запас и заживял в къщата си в Берковица.
Първан Първанов е носител на много ордени за храброст. Удостоен е и с френски орден за човеколюбие - заради хуманното му отношение към военнопленниците.
Но и в запаса достойният воин не стоял със скръстени ръце. Работел за въздигането на родния си град. Използвал добрите си взаимоотношения с цар Борис III и успявал да издейства възстановяване на педагогическата гимназия в града, сформирането на гарнизон, което за онези времена е имало огромно значение за поминъка на мъжете и културата на града, построил климатично училище в местността Ашиклар. Грижел се за шестте си деца - 2 момчета и 4 момичета. Генералът умрял през 1949 г. в Берковица. На 82 г. бил, но не си отишъл от старост и болести. Съсипала го мъката. Новата власт не му простила, че е бил царски офицер, адютант на Фердинанд. Къщата му била национализирана, а Първанов - забравен. Погребан е в берковското гробище, без почести и уважение.
Цялата история можете да прочете само в днешния вестник "Конкурент" - всекидневникът на Северозапада.
