Продължаваме да ви представяме славни футболисти, обличали екипа на врачанския Ботев и радвали публиката на стадион „Христо Ботев“. С огромно удоволствие ви представяме следващият играч в рубриката – Цветан Йончев. Роденият на 15 февруари 1956 г. покорява върхове в родния футбол, тръгвайки от града под Околчица. „Врачанин съм, а Ботев ми даде път към големия футбол – няма как този отбор да не е на сърцето ми“, казва скромно играчът, записал 361 мача в българския елит, в които е вкарал 76 гола. При врачани той остава за кратко – 3 години, където успява да изиграе 66 мача и да наниже 12 попадения. Тази впечатляваща визитка няма да е пълна, ако не добавим 23 мача за „А“ националния тим и 5 гола за трикольорите.
Рубрика на Георги Александров
Ако някой си мисли, че червените чакат с бъклица Йончев обаче, много се лъжат. Той трябва да се пребори за титулярната фланелка и го прави със същия плам, както в Ботев.
„Периодът в ЦСКА най-общо може да се характеризира като попадане извън времето и пространството на планета от друга галактика. Представете си ни с Пламен Марков – влизат селянчетата в съблекалнята на ЦСКА, а там – 12 бивши и настоящи национали. Димитър Пенев, Божил Колев, Иван Зафиров, Цоньо Василев, Стоян Йорданов... Никой от тях не те бръсне за слива. Никой не знае кой си, откъде си. Да, бяха учтиви, но и бяха наясно, че съм дошъл да взема хляба на някого от тях. Затова не очаквах помощ от тях. А в отбора имаше жесток ред и дисциплина, по което ЦСКА се различаваше от останалата част на България“, каза днес Йончев. „Домакини, масажисти, администратори и обслужващ персонал – всички хвърчат. И не дай си боже да се окаже, че нещо, свързано с тяхната работа не е наред. Имат те за божество. Казах си: „Тук, ако не играя, за нищо не ставам!“ А когато започна най-силния период на нашето поколение – от 1979 до 1983 г... това трудно може да се опише и да го разбере страничен човек. Все едно да си с най-желаната жена и като се опиташ да го разкажеш, да те разберат онези, които не са“, казва Йончев. И цитира една от легендите на футбола Андреа Пирло, който казва, че „това е по-хубаво от секса!“
„Беше период, в който трудно ходехме по улиците в София. Хората се събираха около нас и ни пипаха, за да е уверят, че Господ наистина е слязъл на земята! Живеехме в някакъв сън...“, връща се в славните си години в ЦСКА Йончев. С езика на статистиката това са 10 години, през които врачанинът става 5 пъти шампион на България, носител на купата и достига до ½ финал в турнира за КЕШ. Изиграва 234 мача за „армейците“ и отбелязва 54 гола, но влиза в червения фолклор като най-силния реализатор в европейските клубни турнири и майсторът пронизал 4 от най-големите вратари на своето време: англичанинът Питър Шилтън в Ливърпул, испанецът Луис Арконада от Реал Сосиедад, белгиецът Жан-Мари Пфаф в Байерн /Мюхнен/ и аржентинецът Убалдо Фильол, световен шампион от 1978 г.
Твърде скромен е в това отношение моят събеседник, а едно от попаденията му го праща в болница. „Голът срещу Арконада въобще не го помня, защото при отбелязването му получих комоцио и бях 4-5 часа в безсъзнание“, признава Цецо Йончев, когото червената общност боготвори заради това попадение. То решава спора с „баските“ в КЕШ.
Друг исторически гол е попадението срещу немския колос Байерн, което врачанинът вкарва с невъзможна траектория от пряк свободен удар. ЦСКА бие баварците с 4:3 в София, като до 18-та мин. вече води с 3:0, като едно от попаденията е на Цветан. „Ради Здравков беше до мен. И понеже беше доста далече от вратата, ми вика: „Ще я биеш ли, или ще ми я подадеш?“. Рекох му: „Чакай малко!“. Отстъпих още 2 крачки, засилих се и бих. Гледам – вратарят с топката в мрежата. Е, бях ги тренирал тези неща и на други мачове. Истината е, че доста тренирах“, признава скромно Йончев. А вратарят в мрежата е Пфаф.
С присъщата си скромност събеседникът ми спестява попадението си пред 70 000 зрители на националния стадион в София, с което поваля европейския клубен шампион Нотингам. Датата е 17 септември 1980 г., а жокерът, който пуска кръв в машината на Браяън Клъф е именно врачанинът, който засича топката в 70-та мин. След седмица „армейците“ повтарят резултата на „Сити Граунд“ в Нотингам и изхвърлят самонадеяните англичани от турнира.
Велик е Йончев, който от дете е привърженик на Левски, но прави незабравима кариера за кръвния враг от ЦСКА. Дебютът му в евротурнирите е срещу Клаудио Джентиле, наречен от световните медии "Убиецът на Марадона", а мачът е от 1975 г. в турнира за купата на европейските шампиони, когато ЦСКА срещу Ювентус.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ: От него ще разберете защо на Йончев не му върви в националния отбор.
