В тези дни врачани се разделят с уважавания архитект Иван Велев, който си отиде от този свят. В негова памет поместваме част от интервюто с архитекта, публикувано в „Конкурент” на 24 януари 2012 г., в навечерието на 75-годишнината на Иван Велев. Може би последното интервю на този достоен мъж, почетен гражданин на Враца, носител на ордените "Кирил и Методий" І и ІІ степен, и на 2 златни значки "Колю Фичето", връчвани от Съюза на архитектите в България
АВТОР: Христина Андреева
Много хора те познават като първия главен архитект на Враца. Защо първия и кога стана това?
До момента, когато станах главен архитект на Враца, не е имало такъв. Имаше една комисия, в която участваше и архитект, но не от Градския съвет тогава, а от Окръжния съвет. През 63-та година на миналия век постъпих на работа в Окръжния народен съвет като старши архитект. Тогава така бяха класифицирани специалистите – младши архитект, старши архитект, главен архитект. Там бях малко повече от година, когато се роди идеята ми за назначаването на главен архитект на Враца, която споделих с тогавашния кмет. И той я прие.
Кой беше кмет тогава?
Людмил Янчев беше. Един от най-добрите кметове на Враца. Изключително интелигентен човек, широко скроен, отворен към хората и към добрите идеи за развитието на града. Имам много приятни спомени за него. И беше ларж. В компания да седне, да пийне, да вдигне наздравица, да запее песен…
Тогава ли се направиха първите стъпки за новото благоустрояване на града?
Да. Въпреки, че още не беше изяснено в каква посока да тръгне развитието на Враца.
Каква беше основната ти работа през тези години като главен архитект?
Това бяха годините 63-67. Тогава започна да се мисли как да се развива градоустройството. Какво да се направи във Враца, така че да има трайно присъствие и да служи на хората. Как да се създаде такава среда, която да хармонира с природните забележителности и да бъде естествен преход към тях. Затова към главния архитект беше създаден съвет по архитектура, който генерираше идеи и обсъждаше всичко, което трябваше да се изгради. Тогава започнах да мисля не само за сградите и къщичките, а за нещо, което да остави трайна следа.
И се роди идеята за „Пробива”?
Тогава се породи необходимостта от изграждане на пешеходни зони в градовете. За първи път се появиха публикации в пресата, които имаха одобрението на много специалисти, а и на обикновените хора. Това ме завладя и започнах да работя усилено. Така Враца стана първия град в държавата, в който се обособи пешеходна зона. Да не кажа и в европейски мащаб, като цялостна концепция.
Твои ли бяха идеята и проектът?
Да, моя беше идеята и по нея се реализира и самият проект, който изготвих.
Говори се, че арх. Беязов е автор на проекта.
Стефан Беязов беше врачански зет. Много известен архитект в миналото. Той имаше идея как да се реши централната част на Враца, като концепция, не като конкретна разработка.
А кога се изгради пешеходната зона?
Тя мина през много етапи на развитие и надграждане. „Пробива” като улица си съществуваше, но трябваше да се направи концепция, не като за някаква изолирана уличка, а като система от пешеходни зони. Това беше 65-66 година. Мина се през няколко етапа, но започнахме с „Пробива”. Като се изгради тръгнахме и към площада, така се обособи зоната до читалището и към тогавашния партиен дом, сега сграда на общината. Така се стигна и до самия площад .
С кои кметове в онези години си работил най-добре и кои според теб са най-добрите години за Враца?
Годините, в които се работеше с ентусиазъм. Това беше по времето на Людмил Янчев, Ганчо Рачев, Сотир Чобанов… По-късно дойде Бубев, който беше директор на СМК. Той също, според мен, остави добра следа в изграждането на града. Много добра, бих казал.
Бил си и директор на проектантската организация във Враца, кога пое ръководството й.
От Градския съвет се прехвърлих в проектантска организация. Най-напред започнах като ръководител на група „Градоустройство”. Две-три години работих като такъв и след това станах директор на мястото на арх. Дочо Дочев, който отиде като главен архитект в окръжния народен съвет.
Тогава врачанската проектантска организация имаше голям авторитет и беше престижно да се работи там.
Тук работеха изградени архитекти – Сава Савов, Петър Кожухаров, Янко Янакиев, около които имаше добри екипи. Много мащабни проекти сме изготвили. Имахме разработки и за изграждането на дворец на културата във Враца, но се прие идеята на софиянци, одобрена беше разработката на арх. Хаджистойчев. И действително стана много хубав храм. За съжаление не се използва пълноценно и се руши. Това, което беше направено с големи усилия, с голям мерак не се стопанисва добре, затъва. Боли ме, че сега културата в държавата е принизена. И вярвам, че ще дойде време и нещата ще се оправят. Важно е, че имаме двореца на културата, че имаме историческия музей, възрожденския комплекс и тeзи дадености трябва да се използват пълноценно.
Твоя май е и идеята за благоустрояването и обновяването на улица „Търговска”, която също се оформи като пешеходна зона. Това кога стана?
Това стана когато се взе решение там да бъде и паметника на Софроний Врачански. Имаше много предложения за него. Едни предлагаха да бъде на мястото, където е паметникът на работника на бул. „Втори юни”. Други - на ъгъла при църквата „Свети Николай”. Моята идея беше да се издигне до възрожденския комплекс и пешеходната зона да бъде в пряка връзка с него. Това беше прието и от автора на паметника, скулптора Крум Дамянов. Подкрепено беше и от тогавашния кмет на Враца Петър Куцанков. С извършения ремонт „Търговска” стана малка симпатична уличка и направи връзка между възрожденския комплекс и паметника с пешеходната зона. Изявеният по това време общественик Кирил Пенчев, също много допринесе да се реализира този проект.
Как гледаш на днешното състояние на тази улица, на тези пешеходни зони в центъра на Враца?
Това, което е създадено, трябва да се поддържа. И беше голяма грижа на Румен Стоманярски и Войслав Бубев. Ако я няма грижата на
стопаните на този град, немарата ще погуби всичко и след време ще се забрави какво е било. Трябва да се отделят средства и да се работи.
Кой трябва да го направи?
Общината, разбира се. Тя е главният инвеститор в благоустрояването на града. Вярно е, че няма пари, но тя може да поражда действия, които да акумулират средства. За съжаление, в последните години не виждам такива действия. Всеки вдига рамене, че е криза. А пари могат да се намерят, пък и не само с пари всичко става. Става и с ентусиазъм, с идеи и контакти. Важно е човек да е разтропан и да търси възможности, защото Враца има много дадености.
Какво е належащо да се обнови и не търпи отлагане?
Първо поддържането на настилката. Много изровени керамични плочи има по пешеходната зона. Трябва да се внесе и ново озеленяване в нея. Последното обновяване беше направено по проекти на арх. Калина Мерудийска и инж. Бебо Шонев, които са много добър творчески тандем. Но това трябва да се поддържа.
В каква посока виждаш развитието на Враца, какво трябва да се опази и съхрани?
Трябва да се съхрани всичко, което е изградено досега. И оттук натам да се надгражда. Това е грижа за благоустрояването, грижа за изграждането на детски заведения и училища, грижа за поддържане на построеното. Рано или късно това време ще дойде. Но сега, много е ниска обществената трибуна. Трябва да се чуят повече мнения, да има активност.
През 2002 година стана почетен гражданин на Враца. Това безспорно е признание за твоята работа и приноса, който имаш за развитието на града, признание за активната ти гражданска позиция. Но имаш и други престижни отличия?...
Трогнат съм от това признание и се гордея с всички отличия – ордените „Кирил и Методий” - първа и втора степен и двете златни значки „Кольо Фичето” на Съюза на архитектите в България, които получих по случай 50-годишнината ми през 1987, а след това и по случай 60-годишната ми.
Какво си пожелаваш в навечерието на твоята 75-годишнина, която ще посрещнеш в последния ден на януари?
Да съм жив и здрав, това си пожелавам, и да продължа да работя за Враца. Всичко друго, каквото Господ ми е дал, е дал. Каквото съм могъл да взема от това, което ми е дал, съм взел.
